Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

Фарид — Атар Фарид-ад-дин.

Хафиз(Хафиз, Хафез, истинското име на Шамседдин Мохамед) — знаменит персийски поет от XIV в., получил пълно богословско образование и се прославил като „хафиз“ (човек, знаещ Корана наизуст), в своето творчество използвал образна структура и символика от традиционната суфийска поезия.

Чишти Мони-уд-дин Хваджа(предп. 1142—1236 или 1135–1229) — велик суфийски учител в школата Чишти. Известен е под името „Некоронованият император на Индия“.

Шамс Табризи — дервиш, поет и мистик, учител на Руми.

© 2001 Хазрат Инаят Хан

© 2001 Цветана Стоянова, превод от английски

Hazrat Inayat Khan

2001

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009

Издание:

Хазрат Инаят Хан. Мистични медитации

ИК „Шамбала“, София, 2001

Редактор: Силвия Величкова

Коректор: Димитър Тонин

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/14615)

Последна редакция: 2009-11-11 15:00:00

От сътворението на света.

Инаят Хан има предвид зоната от Средиземно море до Индия. Видно е, че тук не се включва далечният Изток — Китай, Корея, Япония. Бел.отг.ред.

Връзката между езкзотеричните учения на зороастризма и другите монотеистични религии като юдаизма, християнството и исляма е очевидна (по-подробно вж. Шарл Отран — Митра и Заратустра, изд. Шамбала), но не е очевидна етническата връзка между тях, защото зороастризмът е религия на арийски народ (персите), докато другите три религии са възникнали сред семитски народи. Но позицията на Инаят Хан относно обединяващия и несектантския езотеричен характер на суфизма по отношение на отделните монотеистични религии е кристално ясна. Бел.отг.ред.

За българския читател вероятно ще е интересно да направи подобен паралел с „посвещаването на самия себе си“ от страна на Один — върховния бог и шаман на нордическите народи. По-подробно вж. Словата на бог Один, както и Кенет Медоуз — Силата на руните — изд. Шамбала. Бел.отг.ред.

Същото казват тибетските будистки учители — йогинът не се стреми към постигане на сидхите (свръхестествените способности), но ги придобива чрез практиките по пътя към висшата цел. Ако се съсредоточи върху тях, обаче, той може да загуби главния път — към крайното просветление. Бел.отг.ред.

Сравни с херметическия принцип „Каквото е горе, това е и долу“, както и с тантрическия принцип — „никъде из Вселената не ще намериш нещо, което да не присъства и в самия теб“, т.е. каквото е вън, това е и вътре. Бел.отг.ред.

При коренните американски народи — Великото Тайнство, сред тибетските будисти — Ясната Светлина и т.н. Бел.отг.ред.

Нека си припомним първия стих, с който започва знаменитото произведение на Лао дзъ — „Дао дъ дзин“ — „Дао, което може да бъде назовано, не е трайно Дао“. Лао дзъ (и не само той!) не нарича себе си даоист, но някой друг след него го е назовал така. Бел.отг.ред.

Това ми напомня диалога между един дзенски Майстор и неговия самодоволен ученик. Ученикът казал: „Учителю, 10 години съм с теб и така и не разбрах — по какво се различаваме. И ти като мен ядеш и спиш“. Майсторът отвърнал: „Само по едно. Когато ям — ям, когато спя — спя“. Бел.отг.ред.

Теорията не ни върши работа, ако противоречи на действителността. За мое съжаление, това изказване на Инаят Хан не се различава съществено от изказаното от него по-горе по повод на ограничеността на юдеите, индуистите, християните. Наличието на нови пророци може да обори всяко твърдение, че някой (който и да е той) е последен. Отчитам, че тази беседа на Инаят Хан е произнесена в друго време — преди 80 години, но сега… Присъствието на Учител като Ошо в последната за нас епоха — последните няколко десетилетия, е нагледно доказателство за това. Не твърдя, естествено, че след Мохамед само той е пророк. Ако се огледаме, ще открием още много други. Бел.отг.ред.

Английската дума „twin“ означава едновременно и „близнаци“, и „съединявам“.

Бене Израел (ивр.) — „синове на Израел“; събирателно название на привържениците на религиите от семитски корен.