Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

Първият тип Махатми може да бъде наречен Майстор, втория — Светец, а третия — Пророк. Параматма е най-високата степен на пробуждане на съзнанието. Обикновеният човек придава голямо значение на света и малко на Бог, просветленият — по-голямо значение на Бог и по-малко на света, а Параматма едновременно придава и не придава значение на Бог и на света. Той е това, което е. Ако някой му каже: „Това е цялата истина“ — той ще отговори: „Да, всичко е истина“. Ако някой каже: „Това е лъжа“ — той ще отговори: „Да, не е истина“. Ако някой каже: „Всичко едновременно е правда и неправда“ — той ще отговори: „Да, всичко едновременно е истина и неистина“. Неговите думи са непонятни и мъчно разбираеми. Много по-лесно е да се общува с някой, който говори на нашия език, но променя смисъла на думите. В този случай езикът също търпи промени — той става непознат, чужд език в сравнение с обикновената реч. Думите за един Параматма не означават нищо, значение има само техният вътрешен смисъл. Дори не бива да се казва, че той разбира смисъла: самият той е смисъл, той е станал онова, към което другите се стремят.

Пророческата тенденция съществува във всички проявления. Има я сред джиновете и небесните същества, както и във всяка част от природата, в минералното и растителното царство, сред животните и сред хората.

Ако диамантите нямаха блясък, в света не би имало диамантени мини. Един отблясък в диаманта може да стане причина за който и да е земен атом да влезе в контакт с него и да се превърне в диамант; същото се случва и с рубина. Диамантът се стреми да превърне в диамант всичко останало, рубинът се стреми да превърне всеки друг атом в рубин.

Що се отнася до растенията, трябва да влезем в джунглата, но не там, където човек сее и отглежда, а в истински девствени джунгли, за да видим, че до дърветата от манго растат и други дървета от манго. Там, където има само един дъхав цвят, ще се появят хиляди ароматни цветове; където има сладък плод, ще има стотици сладки плодове. Сред животните също откриваме много примери за този феномен. В Индия често се случва маймуни да излизат от гората и да разрушават всички покриви на околните къщи. Сред тези маймуни винаги има водач. Когато той скача, всички други маймуни скачат след него. Когато той иска да се върне в гората, всички отиват в гората.

В северните райони около Найнитал и Непал, в подножието на Хималаите, в джунглите живеят слонове. Местните жители са открили много начини да ги ловят и един от тях е да изкопаят ями и да ги покрият с мрежи или клони. След това окачват своите хамаци на дърветата, и остават да живеят там в продължение на няколко дни, докато изберат подходящ слон. Чувстват се добре на дърветата, защото климатът е благоприятен. Ако стадо слонове тръгне по този път, един от тях задължително ще стъпи върху мрежата и ще падне в ямата, откъдето не може да излезе. Когато той започне да реве, другите слонове го наблюдават отдалеч, но се страхуват да се приближат. Освен това хората са снабдени с кречетала, с които прогонват слоновете, ако се осмелят да се приближат. В наши дни в групата на слоновете винаги има един, който върви пред стадото. Преди да направи следващата стъпка, той държи в хобота си здрав клон и го удря в земята, за да провери за яма. Ако отпред няма капани, той продължава да крачи, а всички останали вървят след него. Този слон познава хилядите опасности, дебнещи стадото и стадото изпитва към него такова доверие, че където и да отиде той, то върви след него. Това показва, че у слоновете има лидерски качества и склонност към саможертва. Слонът-лидер върви първи, съзнавайки, че ако отпред има яма, той може да падне в нея, но другите ще бъдат в безопасност. Той е внимателен и избягва опасните места, а ако някой от стадото попадне в капан, това обикновено е млад слон, който още не разбира необходимостта да следва водача.

В Непал живял един махараджа, който имал такъв слон-водач. Слонът живеел в двореца. Махараджата казал, че освен него никой няма право да го язди, тъй като той уважавал слона заради безбройните му качества… Аз видях този слон. Когато махараджа Бир Шамшер отиваше в джунглата на лов за слонове, той вземаше своя слон със себе си. Махараджата познаваше своя Биджили, което значи „сияйни“. Слонът беше много малък, но ако ловът беше безуспешен, по заповед на своя стопанин слонът отиваше в джунглата и винаги довеждаше друг слон — такъв беше неговият магнетизъм. Той не обичаше да лови слонове, защото беше обзет от милосърдие и никога не би го правил, ако не го заставяха пазачите, а когато виждаше другите слонове, в началото си извръщаше главата. Това показва, че дори сред животните съществува пророческа тенденция.