Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

Във всяка епоха, посланието се е разкривало все по-ясно и по-ясно, в съответствие със способността на света да го чуе и приеме и така е продължавало до най-последното и най-ясно откровение — посланието на Мухаммад, печатът на пророците. След това не са били необходими повече пророци 10 10 Теорията не ни върши работа, ако противоречи на действителността. За мое съжаление, това изказване на Инаят Хан не се различава съществено от изказаното от него по-горе по повод на ограничеността на юдеите, индуистите, християните. Наличието на нови пророци може да обори всяко твърдение, че някой (който и да е той) е последен. Отчитам, че тази беседа на Инаят Хан е произнесена в друго време — преди 80 години, но сега… Присъствието на Учител като Ошо в последната за нас епоха — последните няколко десетилетия, е нагледно доказателство за това. Не твърдя, естествено, че след Мохамед само той е пророк. Ако се огледаме, ще открием още много други. Бел.отг.ред. . Светът се е събудил за възприемане на действителната реалност. Сега не е време, когато трябва да се чака идването на нов пророк, сега е време сами да събудим истината в себе си. Ако имате приятел, който върви по този път, дошло е време да го помолите за съвет.

Работата на суфия не се състои в това да се намесва в която и да е религия и да натрапва своята вяра на други. Суфият на никого не казва в какво и как да вярва. Суфийският учител, муршидът , е приятел и проповедник. Той само съветва и за нищо не принуждава. Аз не съм роден в християнско семейство, но не е имало християнин, трогнат повече от мен от думите на Христос. Ако правилно бъдат разбрани, те са достатъчни да направят от човека светец. Написано е, че в края на краищата той е бил разпънат, но от момента на раждането му всеки миг от неговия живот е бил разпятие. Светът е твърде груб за душите на пророците. Техните сърца са много нежни за него.

Нито един брамин не е изучавал Ведите с толкова голямо удоволствие, колкото аз. Ако човек познава Брахма, познава Бога и фактически става брамин. Признават ли това брамините — това е друг въпрос. Суфиите казват: „Ти искаш да познаеш откровението? Ти искаш да знаеш за откровението? Ти искаш да знаеш за вдъхновението? Ето твоя път — вярвай толкова, колкото твоят разум ти позволи да вярваш; толкова, колкото можеш да постигнеш. Не вярвай в онова, в което твоят разум не ти позволява да вярваш“.

Във всички пророчески послания суфият открива една божествена мъдрост. Той вижда същото безкрайно Същество във всичко, но проявено през различните времена в различни форми. Това е нещо като правене на снимки на любимия в различно време — на дванайсет години, на двайсет, на трийсет, на четиридесет. Снимките са различни, но на всички тях е той — същият любим.

Може да се гледа, може да се вижда и може да се наблюдава. Тези три думи означават едно и също действие и все пак всяка носи различно значение. Наблюдавайки , разбираме онова, което разглеждаме. При виждането получаваме пълно описание, а гледайки , само хвърляме поглед, без разбиране или възприемане с необходимото внимание. По такъв начин тук има три състояния: гледане по повърхността на нещата, действително гледане на нещата и едновременно гледане и осмисляне.

Всеки възприема нещата и явленията по един от трите начина. Всеки човек изучава най-внимателно това, което е особено интересно за него. Забелязва онова, което просто привлича вниманието му и само поглежда нещата, върху които погледът му случайно попада. По тази причина всичко, което обкръжава човек и може да бъде възприето от него, му въздейства по три различни начина. Това, което човек разглежда, изцяло оказва върху него най-дълбоко въздействие. Онова, което просто е видял, му оказва ясно въздействие и на края — онова, на което е хвърлил бегъл поглед, оказва върху него мимолетно въздействие. Ето защо в света има пророци, мислители и хора, които само имат две очи.

Разглежданият въпрос има още един аспект: човек, който върви пеша по своя път, получава едни впечатления, пътуващият с кола — други, съвсем различни от този, който пътува със самолет. Възможно е пешеходецът да не достигне до целта толкова бързо, колкото пътуващият с автомобил или летящият със самолет, но наблюденията, които ще успее да направи в същото време, картините, които ще разгледа и опитът от цялото възприятие по пътя ще превъзхождат другите двама. Нашият ум действа по същия начин. У един човек умът работи със скоростта на самолета, на друг подобно на автомобил, а на трети умът работи със скоростта на пешеходец.