Хазрат Хан - Мистични медитации (Учението на суфите)

Понякога откриваме тази пророческа тенденция в родителите. По какъвто и път да вървят, те се стремят да насочат своите деца по друг, по-хубав и по-възвишен път. Понякога откриваме подобни способности и в приятеля си — какъвто и опит да има, той желае да предпази от него своите приятели. Но само избраните, благословените души наистина притежават тази наклонност. Тя не се среща във всеки родител и във всеки приятел. Да имаш такива родители и такъв приятел е най-великата благословия.

Каква е целта на пророческото служене? Еволюцията на човека е протекла по такъв начин, че в древността той е бил много по-близо до животните, отколкото днес. Понякога се е грижил само за прехраната си и основната му цел била да отнеме храната от другите, без да го е грижа за резултатите от своите действия. Така е било, докато човекът не е бил пробуден от животинското си съществувание.

Пророците били изпратени, за да разбудят човека, по същия начин днес много хора не са способни сами да се събудят сутрин и ползват будилник. Пророците били такъв сигнал. От време на време, за да събудят народа, се нуждаели от власт и тогава се появявал пророкът-цар, подобен на Соломон. Понякога хората били привличани от красотата и тогава се появявал Йосиф, чието лице било толкова красиво, че всички сърца се разтопявали под влияние на неговия магнетизъм.

Божествената Сила винаги намира проявление, изпращайки такъв пророк, който е необходим за дадената епоха. Когато било необходимо уважение, появявал се Яков, пред когото всички се прекланяли. В епохата, когато музиката се възприемала в дълбочина и предизвиквала всеобщо възхищение, се появявал Давид, надарен с прекрасен глас и способност да свири на арфа. Той изпращал своето послание в песни. Всеки пророк се явява в такъв облик, в какъвто хората от дадената епоха биха могли да го разберат. Тъй като разумът на човека първоначално не бил достатъчно развит и „Аз“-ът замъглявал очите на всички, пророците били длъжни да променят преди всичко собствения си „Аз“. Именно затова са пророци. Когато идеята за собствения „Аз“ засенчва очите на душата, душата ослепява.

Съществува едно изречение, че думите на всеки пророк са подобни на печатите, поставени на тайните на Бога. Това означава, че както печатът защитава съдържанието на писмото и когато печатът се счупи, това, което искаме да прочетем, става достъпно, така се случва и с думите на пророците. Печатът не е писмото, той е просто печат — такива са и думите на пророка. И все пак идва момент в живота на човека, когато той е способен да счупи печата. Писмото може да бъде отворено след месец, след пет месеца, след пет или повече години, но такова време задължително ще настъпи, а когато се премахне печатът, тогава всичко става ясно, като в отворено писмо.

Веднъж включих в музиката една строфа от вдъхновен персийски поет и я пеех с голяма радост, защото думите имаха прекрасно значение. В същото време чувствах, че тази строфа има смисъл далеч отвъд пределите на моето разбиране. Съвсем ясно усещах, че има нещо запечатано и скрито. След петнайсет години, когато умът ми се опитваше да разгадае някакво откровение, дочух глас, който разясняваше загадката на моя ум. Безкрайна беше моята радост след разчупването на печат стоял петнайсет години! Всяко нещо има свое определено време и когато това време дойде, всичко се разкрива. Затова макар че от една страна можем с всички сили да се стремим към откровение, от друга страна трябва да: имаме търпение да изчакаме момента на неговото идва не.

И макар че Божият Глас говори непрекъснато чрез всичко, за да бъде чут от глухите уши на мнозина от нас, на него му се налага да говори чрез устата на човек. И той го прави в продължение на цялата история на човечеството и всеки велик учител от миналото е водещият нас дух, живеещ живота на Бога в човешки образ. С други думи, човешкият облик на всеки пророк е само различно облекло на едно и също същество, което всеки път е изглеждало различно. Шива, Буда, Рама, Кришна, от една страна; Авраам, Мойсей, Исус, Мухаммад от друга, и много други, известни или неизвестни за историята пророци — всички те в действителност са едно същество.

Онези, които познаят посланика, когато го видят, ще го познаят в каквато и да е форма и облик. Този, който е способен да види само облеклото, ще се заблуди. Ето защо за суфиите съществува само един учител, каквото и име да носи през различните епохи; той ще идва отново и отново, за да пробужда човечеството от съня на този илюзорен живот и да го води напред под божието покровителство. Когато суфият се усъвършенства в това виждане на живота, той ще открие своя Повелител не само сред светците, но и сред мъдреците и глупците, сред благочестивите и грешниците, и никога няма да позволи на Повелителя, който е единственият Повелител и който винаги е бил един и ще бъде, да изчезне от неговия взор.