Дашиъл Хамет: Малтийският сокол

— Улучил го е право тук, ей с това — извади той от джоба на палтото си закръглен пищов и го подаде на Спейд. Всички вдлъбнатинки по повърхността на оръжието бяха запълнени с кал. — „Уебли“, Мисля, че е английска марка.

Спейд свали лакът от подпората и се наведе да разгледа пистолета, без обаче да го докосне.

— Да. Автоматичен „Уебли-Фозбъри“. Правилно. Калибър трийсет и осем, пълнителят е за осем куршума. Вече не ги произвеждат. Колко са изстреляни?

— Едничък. — Том отново забучи пръст в гърдите си. — Когато се е фраснал в оградата, вече е бил мъртъв. — Той повдигна калния пистолет. — Виждал ли си това?

Спейд кимна.

— Виждал съм не един „Уебли-Фозбъри“ — отвърна безразлично и продължи забързано: — Значи тук горе са го застреляли? Стоял е на твоето място, с гръб към оградата. А убиецът е стоял тук. — Той заобиколи Том, мина пред него и вдигна ръка на нивото на гърдите, с насочен като пищов показалец. — Опатква го, Майлс полита назад, помита парапета, пробива оградата и се търкаля назад, докато камъкът го спира. Така ли е?

— Така — бавно потвърди Том, смръщил вежди. — Изстрелът е опърлил сакото му.

— Кой го откри?

— Дежурният от квартала — Шилинг. Идвал откъм Буш Стрийт и като стигнал това място, някаква завиваща кола осветила оградата с фаровете си и той видял, че част от парапета липсва. Приближил се да провери каква е работата и го открил.

— Научихте ли нещо за колата, която е завивала в този миг?

— Нищичко, Сам. Шилинг не й обърнал внимание, тъй като не е знаел, че нещо се е случило. Твърди, че докато идвал откъм Пауъл, никой не излязъл оттук — щял да го види. Единственият друг изход е, като се мине под рекламното табло и се излезе на Стоктън. Но и там било безлюдно. Земята е влажна от мъглата и единствените следи са от подхлъзването на Майлс и търкулването на ей тоя пищов.

— Никой ли не е чул изстрела?

— За бога, Сам! Та ние тъкмо пристигнахме. Като се поразтършуваме наоколо, все ще открием някой, който е чул. — Той се обърна и преметна крак през оградата. — Ела да хвърлиш едно око, преди да сме го откарали.

— Не — отсече Спейд.

Том застина с преметнат през оградата крак и го загледа учудено с малките си очички.

— Ти нали си го видял. Едва ли ще видя нещо повече от теб — додаде Спейд.

Том, все така загледан в него, кимна, не особено убеден, и преметна другия си крак през оградата.

— Пистолетът беше затъкнат в кобура му. Не е стрелял с него. Палтото му бе закопчано. В джобовете открихме сто шейсет и един долара. По работа ли беше излязъл, Сам?

След минутно колебание Спейд кимна.

— Е? — продължи Том.

— Трябваше да проследи някой си Флойд Тързби — отвърна Спейд и описа Тързби, както му го беше обрисувала мис Уъндърли.

— С каква цел?

Спейд пъхна ръце в джобовете на палтото си и замига със сънливи очи срещу Том.

— С каква цел? — нетърпеливо повтори полицаят.

— Предполага се, че е англичанин. Не знам със сигурност с какви далавери се занимава. Искахме да разберем къде живее. — Спейд се усмихна едва-едва и извади една ръка от джоба си, за да потупа Том по рамото. — Не ме насилвай. — Прибра отново ръката в джоба. — Ще отида да съобщя на жената на Майлс.

И му обърна гръб.

Том го изгледа сърдито, отвори уста, пак я затвори, без да каже нищо, изкашля се и заговори с хрипав добродушен глас:

— Много ми е жал, че свърши така. И той си имаше кофти страни като всички нас, но сигурно е имал и добри качества.

— Сигурно — съгласи се Спейд с глас, който нищо не изразяваше, и напусна уличката.

Спейд влезе в една денонощна дрогерия на ъгъла на Буш Стрийт и Тейлър Стрийт и се обади по телефона.

— Душко — започна, след като го свързаха. — Майлс е застрелян… Да, мъртъв е… Хайде, не се разстройвай… Да… Трябва да съобщиш на Айва. Не. Няма да й се обадя за нищо на света… Ти трябва да го свършиш… Благодаря ти… И гледай да я държиш настрана от кантората… Кажи й, че ще отида да я видя… ъъ… някой път… Да, но да не вземеш да ми назначиш конкретна среща… А така! Ти си ангел. Дочуване.

Когато запали отново окаченото за тавана бяло кълбо, тенекиеният будилник показваше четири без двайсет. Метна шапката и палтото върху леглото, отиде до кухнята и се върна с винена чаша и бутилка ром. Наля си и пи прав. Остави чашата и шишето върху масата, седна на ръба на леглото с лице към тях и си сви цигара. Когато домофонът иззвъня, беше изпил три чаши „Бакарди“ и палеше пета цигара. Стрелките на тенекиения часовник сочеха четири и половина.