Линда Хауърд - Диамантеният залив

Този път треската му изглеждаше по-сериозна. Кожата му изгаряше, а лицето му бе почервеняло. Когато му вдигаше главата, Рейчъл му говореше тихо като на бебе. Със свободната си ръка погали гърдите и ръцете му, за да го събуди, и усилията й се увенчаха с успех, когато непознатият внезапно изстена и обърна лице към шията й.

Звукът и движението на неподвижния и мълчалив досега мъж я стресна. Сърцето й подскочи и за миг застина, докато просто го държеше и усещаше по шията си наболата му брада. Усещането беше странно еротично и тялото й тутакси възвърна спомена. Горещина обагри страните й. Какво правеше тя, реагираше по такъв начин на несъзнателното докосване на един болен човек? Отдавна не беше получавала такъв подарък, ала и не смяташе, че бе жадна за любов, толкова жадуваща за докосване от мъж, че и най-нехайното движение да я възбуди.

Рейчъл посегна към чаената лъжичка с разтворения аспирин и я доближи до устните му. Той неспокойно извърна глава и тя премести лъжичката след устните му.

— Недей — тихо го замоли Рейчъл. — Няма да се отървеш. Отвори уста и го изпий. Ще се почувстваш по-добре.

Черните му вежди се смръщиха, той се размърда и отблъсна лъжицата. Тя настоя и този път горчивият аспирин влезе в устата му. Мъжът преглътна и Рейчъл използва момента да му даде да пийне няколко лъжички чай с лед, преди отново да потъне в безсъзнание. После пак се зае да го охлажда с кърпата, докато аспиринът започна да действа и температурата спадна, позволявайки му да поспи.

Реакцията му й даде надежда, че той скоро ще се събуди, но надеждата умря през дългата нощ. Температурата ту се качваше, ту спадаше. Тя му даваше аспирин и овладяваше положението. Едва успя да поспи на пресекулки, тъй като през по-голямата част от времето беше надвесена над него и търпеливо изтриваше тялото му с влажната кърпа, наред с всички останали грижи, които се полагат за болен човек на легло.

На зазоряване той отново изстена и се опита да се обърне на една страна. Рейчъл се досети, че мускулите го болят, понеже от дълго време лежеше само в едно положение, и му помогна да се извърти на дясната си страна, след което се възползва и избърса гърба му със студена вода. Мъжът се успокои почти веднага и дишането му стана дълбоко и равномерно. Очите й горяха, а мускулите й я боляха, ала тя продължи да трие гърба му, докато не се убеди, че най-после му бе комфортно, и легна да спи. Беше толкова изморена… Взря се в мускулестия му гръб, колебаейки се дали да заспи и как би могла да остане будна и секунда повече. Клепачите й натежаха и Рейчъл тутакси заспа, като инстинктивно се доближи до топлия му гръб.

Беше все още рано, когато се събуди. Според часовника беше спала малко повече от два часа. Той лежеше по гръб и беше изритал завивката на куп върху левия си крак. Разтревожена, че движенията му не я бяха събудили, тя стана и заобиколи, за да оправи чаршафа и да го завие, като се стараеше да не мести левия му крак. Погледът й обходи голото му тяло, но Рейчъл бързо го отмести и отново се изчерви. Какво, по дяволите, й ставаше? Знаеше как изглеждат мъжете голи, освен това го виждаше не за пръв път. Вече почти два дни се грижеше за него, беше го изкъпала, беше помогнала да зашият раните му. Въпреки това не можеше да се противопостави на топлото усещане, което се надигаше всеки път, щом го погледнеше. Просто похот, рече си тя твърдо. Обикновена, старомодна похот. Аз съм нормална жена, а той е красив мъж. Нормално е да ми харесва тялото му, така че трябва да престана да се държа като свенлива ученичка!

Рейчъл дръпна чаршафа до гърдите му и отново го накара да изпие още малко аспирин. Защо не се събуждаше все още? Дали сътресението не беше по-сериозно, отколкото си мислеше Хъни? Ала състоянието му не се влошаваше и всъщност той реагираше малко по-адекватно, отколкото преди. По-лесно й беше да го накара да изпие аспирина и течностите, но тя искаше той да отвори очи и да говори с нея. Дотогава не можеше да бъде сигурна, че не му бе навредила, като бе взела решение да го скрие.

Да го скрие от кого, подигравателно попита подсъзнанието й. Никой не го издирваше. В тази ясна и безоблачна утрин безпокойството й изглеждаше глупаво.

Докато мъжът си почиваше, Рейчъл нахрани животните и поработи в градината, набра зелен боб и доматите, които бяха почервенели. Имаше няколко узрели жълти тикви и реши да сготви тиквена яхния в тенджерата под налягане за вечеря. Оплеви градината и около храстите и когато свърши, горещината вече беше непоносима. Днес го нямаше дори обичайният бриз от залива и въздухът беше горещ и тежък. Тя се замечта да поплува, ала не смееше да остави пациента си без надзор дълго време.