Хари Харисън - Свят на смъртта III

После всичко се разви много бързо. Ездачът се извърна и заръга с пиката надолу и назад по посока на нападателя, а Джейсън заби камата си до дръжката в задницата на животното.

Острите като игли шипове на шпорите, които воините използваха вместо колелца, показваха, че ездитните им животни вероятно нямаха много чувствителна нервна система. Това положително важеше за косматата дебела кожа над ребрата, но мястото, което Джейсън улучи с камата, се намираше малко под опашката на животното и сякаш беше от по-друго естество. Туловището потръпна и се понесе напред, като че ли в червата му се беше освободила някаква огромна пружина.

Вече загубил равновесие, ездачът се катурна от седлото и изчезна. Хванал се с една ръка за козината на животното, Джейсън забиваше с другата ножа все по-дълбоко и така успя да се задържи върху него при първия му скок, а след това и при втория. Наоколо се носеха неясните образи на хора и животни, а той се мъчеше със сетни сили да не се изтърколи. Но това се оказа невъзможно и при третия скок, който разтърси земята, Джейсън бе изстрелян във въздуха.

Устремил се стремглаво напред, той видя, че лети право към празното пространство между две от куполовидните постройки. Несъмнено така беше по-добре, отколкото да се забие в някоя от тях, тъй че той се успокои, сви се на кълбо в момента на падането, претърколи се веднъж през рамо, след това втори път. Изправи се на крака и се втурна напред, почти без да спира.

Куполовидните постройки, очевидно някакви жилища, бяха разпръснати наоколо и помежду им имаше пътеки. Той се бе озовал на един широк и прав път и мисълта за някоя пика между плешките го накара да прелети като стрела напряко през следващата пресечка. Неистовите крясъци зад гърба му подсказваха, че преследвачите не одобряват особено бягството му. До този момент той успяваше да изпреварва глутницата и се чудеше докога ли ще има сили за това.

Някъде пред себе си забеляза, че един от куполите е със заметнат отвор, откъдето надничаше сивокос човек — същият, който се бе опитал да го разпитва. Той, изглежда, схвана положението само с един поглед, тъй като разшири отвора още малко и направи знак на Джейсън да влезе.

Нямаше време за бавене. Все още устремен напред, Джейсън се огледа и видя, че в момента наоколо не се вижда никой. Удавникът и за сламка се хваща. Той влетя през отвора и повлече стареца след себе си. Едва тогава си даде сметка, че бойният нож е все още в ръцете му — провря го през брадата на непознатия, опря острието в гърлото му и просъска:

— Само ме предай и си мъртъв.

— Защо да те предавам? — изломоти старецът. — Аз те доведох тук. За знания рискувам всичко. А сега се отдръпни да затворя. — И без да обръща внимание на ножа, той започна да завързва краищата на отвора.

Джейсън набързо се огледа в мрака вътре и видя сънливия младеж да дреме до слаб огън, над който висеше железен котел. Сбръчкана старица бъркаше нещо в котела, без изобщо да забелязва суматохата при входа.

— Отивай навътре, в другия край — буташе старецът Джейсън. — Те ще дойдат скоро. В никакъв случай не бива да те намерят.

Отвън виковете приближаваха и Джейсън не виждаше защо да не послуша стареца.

— Но ножът е тук — предупреди той за всеки случай и седна с гръб към стената, като се остави да му покрият раменете с няколко плесенясали кожи.

Покрай купола трополяха тежки стъпки, които разтърсваха земята, и вече от всички страни долитаха викове. Белобрадият метна кожен шал върху главата на Джейсън, за да не му се вижда лицето, изрови от една торбичка на колана си миризлива глинена лула и я пъхна в устата му. Нито старицата, нито младежът им обръщаха някакво внимание.

Не вдигнаха поглед дори и когато един воин с шлем дръпна завесата на входа и си подаде главата.

Джейсън стоеше неподвижно, гледаше изпод кожената качулка, скрил ножа в ръката си и готов всеки миг да се хвърли напред и да го забие в гърлото на натрапника.

Онзи се огледа набързо в тъмното и извика нещо, което несъмнено прозвуча като въпрос. Белобрадият му отвърна с отрицателно изсумтяване — и това беше всичко. Воинът изчезна тъй бързо, както се бе появил, и старицата се заклатушка към входа, за да стегне отново здраво вървите.

В годините, през които се бе скитал из галактиката, Джейсън много рядко бе попадал на безкористно милосърдие и с основание продължаваше да изпитва подозрения. Ножът му все още беше изваден.

— Защо пое риска да ми помогнеш? — попита той.