Хари Харисън: Магазин за играчки

Продавачът се изчерви.

— Извинете, сър — промърмори той, заеквайки от смущение. — Аз съвсем не се опитвах да скрия нещо от вас, сър. Както и всяка вълшебна играчка, вълнолетът си има тайна и тази тайна не може да ви бъде открита, докато не го купите. — Той се наведе със заговорнически вид. — Но аз ще ви открия една друга тайна. Цената на модела е прекалено висока и никой не го купува. Директорът каза, че ако има желаещи, моделът може да се продаде и за три долара. Ако искате да имате модела на тази цена…

— Съгласен съм, мойто момче! — не го остави да довърши полковника и хвърли върху щанда три банкноти по един долар. — Такава цена съм готов да платя за играчката, както и да действува тя. Момчетата в лабораторията ще останат във възторг от нея — добави той, като почука по гърдите крилатата ракета. — Е, а сега — как все пак лети?

Продавачът с тайнствен вид се огледа наоколо, приближи се до полковника и прошепна:

— Канапче! Или по-точно черен конец. Той минава от носа на кораба през малката макара на тавана и обратно към ръката ми — завързан е ей за този пръстен, нали виждате? Когато отстъпвам, ракетата се вдига. Това е всичко.

— Всички хубави илюзионни трикове са много прости — измърмори полковникът, като проследи с поглед конеца, — особено когато се отвлича вниманието на зрителите с разни уловки.

— Ако нямате по ръка черна маса, можете да използувате черна покривка — забеляза младият човек. — Освен това този фокус става още по-добре на фона на отвора на врата, ако само, разбира се, в задната стая е изгасена светлината.

— Завий я, момче. Не съм вчерашен. Разбирам ги тия работи.

Биф Хаутън демонстрира покупката си следващия четвъртък, когато се събраха да играят покер. Всичките му гости бяха специалисти по ракетната техника и смехът не стихваше нито за минута, докато той им четеше инстукцията.

— Ей, Биф, я дай да прерисувам диаграмата. Кой знае, може пък да използвам тия магнитни вълни в моята нова птичка.

— Тези батерийки са по-евтини и от водата. Ето ти източникът на енергията на бъдещето.

Само Теди Кейпър подозря нещо нередно, когато започна полетът на ракетата. Той сам беше фокусник-любител и веднага отгатна трика. Но си мълчеше от чувство за професионална солидарност и само иронично се усмихваше, когато присъствуващите млъкнаха един след друг. Полковникът умееше да показва фокуси и превъзходно управляваше полета. Той почти успя да убеди зрителите в действителното съществуване на космичния вълнолет още преди края на демонстрацията. Когато моделът кацна и той запали електричеството, зрителите се скупчиха около масата.

— Конец! — извика един от инженерите с явно чувство на облекчение и всички се разсмяха.

— Жалко! — каза главният физик. — Надявах се, че известно количество космични вълни ще помогне и нашия проект. Дайте ми сега и аз да опитам!

— Най-напред Теди Кейпър — каза Биф. — Той разбра каква е работата, още когато вие следехте сигналната лампичка, но не се издаде.

Кейпър си сложи пръстена с черния конец и започна бавно да се отдръпва назад.

— Отначало трябва да се включи тока — напомни Биф.

— Знам — усмихна се Кейпър. — Но това влиза в илюзионния трик, всички тия уловки и хитрости. Най-напред ще опитам да направя фокуса просто така, да видя как трябва да се вдига и спуска модела, а после ще го направя с всичките му атрибути.

Той почна да движи ръката си назад с леко и сръчно професионално движение почти незабележимо за околните. Моделът се издигна на няколко дюйма от масата, после падна.

— Конецът се скъса — каза Кейпър.

— Навярно си го дръпнал, вместо да го теглиш плавно — каза Биф, завързвайки скъсаните краища на конеца. — Ето виж, ще ти покажа как се прави.

Но когато Биф опита да повдигне модела, конецът пак не издържа, което предизвика нова вълна от смях и накара полковника да се изчерви. Някой спомена, че са се събрали да играят покер.

Това беше единственото напомняне през тая вечер, защото много скоро те откриха, че конецът издържа модела само когато токът е включен и двата и половина волта минават през жалките намотки. При изключен ток моделът беше твърде тежък и конецът постоянно се късаше.

— Все пак мисля, че това е налудничава идея — каза младият човек. — През тази седмица капнахме от умора да демонстрираме играчката на всяко момче в радиус от хиляда мили. Освен това, да ги продаваме по три долара парчето, когато изработването на всеки модел струва най-малко сто…