Майкъл Харт - 100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

Айзък Нютън, най-великият и най-влиятелният учен, живял някога, е роден в Улсторп, Англия, на Коледа 1642-а, годината, в която умира Галилей. Подобно на Мохамед, той се появява на бял свят след смъртта на баща си. Като малък Айзък проявявал значителни наклонности към механиката и бил много сръчен. Макар и умно дете, в училище бил невнимателен и почти не правел впечатление. Като юноша майка му го маха от училището с надеждата, че може да стане преуспяващ фермер. За щастие се убеждава, че заложбите му се крият другаде и на осемнайсет години той постъпва в Кеймбриджкия университет. Там усвоява бързо тогавашната наука и математика и скоро започва свои собствени самостоятелни изследвания. Между двайсет и първата си и двайсет и седмата си година Нютън поставя основите на научни теории, които по-късно донасят коренни промени в света.

Средата на XVII век е период на невиждан научен подем. Откритието на телескопа около началото на века е преобразило изцяло астрономическите изследвания. Английският философ Франсиз Бейкън и френският Рене Декарт приканват учените в цяла Европа да не разчитат повече на авторитета на Аристотел и да започнат свои самостоятелни експерименти и наблюдения. Великият Нютън прилага в практиката това, за което са настоявали Бейкън и Декарт. Неговите астрономически наблюдения и използването на новоизнамерения телескоп внасят коренни промени в астрономията, а експериментите му в механиката довеждат до формулирането на първия Нютънов закон за движението.

Други големи учени като Уилям Харви, открил кръвообращението, и Йоханес Кеплер, формулирал законите за движението на планетите около Слънцето, внасят нова, съществена информация в научната общност. Ала чистата наука е предимно забавление за хора на умствения труд и още няма никакви доказателства, че, приложена в техниката, може да промени коренно цялото битие на людете, както е предвиждал Франсиз Бейкън.

Макар Коперник и Галилей да са отхвърлили някои от погрешните схващания на древната наука и да са допринесли за по-доброто разбиране на Вселената, все още не са формулирани последователни принципи, които да превърнат този сбор от наглед несвързани помежду си факти в единна теория, която да прави възможни научните предвиждания. Едва Айзък Нютън създава тази единна теория и поставя модерната наука на пътя, който тя следва неизменно оттогава насам.

Нютън никога не е имал особено желание да публикува своите резултати и въпреки че към 1669-а вече е формулирал основните идеи на повечето свои открития, много от теориите му са публикувани доста по-късно. Първото му откритие, видяло бял свят, е основоположният му труд за естеството на светлината. След поредица от старателни експерименти Нютън открива, че обикновената бяла светлина е съчетание от всичките цветове на дъгата. Освен това той анализира внимателно резултатите от законите за отражението и рефракцията на светлината. Така в 1668 г. създава и фактически построява първия огледален телескоп, телескопа рефлектор, който и до днес се използва в повечето големи астрономически обсерватории. Двайсет и девет годишен, Нютън представя пред Британското кралско дружество тези открития заедно с резултатите от много други свои експерименти в оптиката.

Дори само те биха му осигурили място в тази класация; но са доста по-маловажни от постиженията му в чистата математика и механиката. Главният негов принос в математиката е откриването на интегралното смятане, до което е стигнал, когато навярно е бил двайсет и три — двайсет и четири годишен. Това най-важно постижение в модерната математика е не само зърното, от което покълва значителна част от съвременната математическа теория, а и солиден инструмент, без който последвалият напредък на съвременната наука би бил невъзможен. Нищо друго да не беше открил Нютън, само интегралното смятане би му осигурило едно от челните места в тази класация. Но най-важните Нютънови успехи са в областта на механиката — науката, която обяснява движението на материалните тела. Галилей е открил първия закон за движението, който обяснява движението на телата под въздействието на външни сили. На практика, разбира се, всички тела изпитват подобно влияние и най-същественият въпрос в механиката е как те се движат под въздействието на външни сили. Този проблем е разрешен от Нютън в прочутия му втори закон за движението, който с основание се смята за основния в класическата физика. Вторият закон (изразен математично чрез равенството F = ma) гласи, че ускорението на едно тяло е равно на силата, действаща върху тялото, разделена на неговата маса. Към тези първи два закона Нютън добавя прословутия трети закон за движението (който гласи, че всяко действие — т. е. физическа сила, има равно, в противоположна посока противодействие) и най-прочутия си научен закон — за всемирното притегляне. Тези четири закона, взети вкупом, образуват единна система, чрез която практически всички макроскопични механични системи — от движението на махалото до движението на планетите по орбитите им около Слънцето — могат да бъдат изследвани и да се предвиди поведението им. Нютън не само е формулирал тези фундаментални закони в механиката; използвайки интегралното смятане, той лично е показал как могат да бъдат приложени за решаването на актуални проблеми.