Франсис Харт - Дясното око на коменданта

Звук на барабани, известяващи настъпването на 1798 година, събуди коменданта. Слънцето грееше ярко и бурята бе отминала. Той седна в леглото и по силата на навика потърка лявото си око. Когато си спомни за чудесната нощ, той скочи от леглото и изтича при прозореца. В залива нямаше кораб. Изведнъж му хрумна някаква мисъл и той потърка двете си очи Като не се задоволи с това, посъветва се с металното огледало, което висеше до разпятието му. Нямаше грешка: комендантът имаше второ око — дясно око, — не по-лошо от лявото, само дето не можеше да вижда с него.

Каквато и да бе истината в тайната на това преобразяване, в Сан Карлос господствуваше само едно мнение. Това бе едно от онези редки чудеса, крито чрез застъпничеството на самия блажен Сан Карлос удостоявали благочестивите католици, като едно доказателство за езичниците. Това, че възлюбеният им комендант, мирският защитник на вярата, е бил благословен с това чудотворно знамение, бе напълно подобаващо и пристойно. Самият комендант мълчеше — не можеше да изрече лъжа и не смееше да каже истината.

В крайна сметка, щом добрите хорица от Сан Карлос вярваха, че силата на дясното му око бе възстановена, дали би било разумно и целесъобразно да ги разубеди? За първи път в живота си комендантът помисли за линия на поведение, за първи път той цитира текста, който е съблазнявал толкова много добронамерени, но търсещи леснината християни: „да угоди на всички и всекиму“. — Горкият Херменегилдо Салватиера.

Защото малко по малко злокобна мълва се ширна в селцето. Дясното око на коменданта, макар и чудотворно, като че ли упражняваше пагубно влияние върху всеки, който го гледаше. Никой не можеше да го гледа, без да премигне. То беше студено, сурово, неумолимо и настойчиво. Нещо повече, то сякаш бе надарено с ужасно всезнание — една способност да чете неизречените мисли на онези, които загледа. Войниците от гарнизона се подчиняваха повече на окото, отколкото на гласа на коменданта и отговаряха по-скоро на погледа, отколкото на устните, когато им задаваше въпроси. Слугите не можеха да отбегнат вечно бдителното, но студено внимание, което като че ги преследваше. Децата от училището на президиото измърляха тетрадките си под този страшен поглед, а бедната Пакита, първата ученичка, съвсем не можеше да направи тази чудесна извивка нагоре, когато покровителят й застанеше до нея. Постепенно недоверие, подозрение, самообвинение и плахост изместиха доверието, увереността и спокойствието в целия Сан Карлос. Където да се спреше дясното око на коменданта, падаше сянка.

И самият Салватиера не беше напълно свободен от пагубното влияние на чудодейната си придобивка. Без да съзнава въздействието й върху другите, той само съзираше в постъпките им потвърждение на известни неща, за които; му бе намекнал коварният Пелет в паметното навечерие на Нова година. Най-доверените му подчинени пелтечеха, запъваха се и се червяха пред него. Самообвинения, признания за дребни грешки и нарушения, прекомерни извинения и оправдания се сипеха в отговор на най-меките му запитвания. Дори и децата, които обичаше — любимата му ученичка Пакита — сякаш се чувствуваха виновни в някакъв скрит грях. Последиците от постоянното раздразнение се проявяваха все по-рязко. През първата половина от годината, гласът на коменданта и окото си противоречаха. Той беше все още добър, благ и внимателен в приказките си. Обаче постепенно гласът му придоби суровостта на погледа и неговата скептичност и безстрастност, а когато годината отново наближи своя край, стана ясно, че комендантът се е нагодил към окото, а не окото към коменданта.

Може да се предположи, че тези промени не избягнаха бдителната загриженост на отците. Наистина, неколцината, които първи бяха приписали на дясното око на Салватиера чудотворен произход и особената милост на блажения Сан Карлос, сега говореха открито за магьосничество и посредничеството на Луцифер, Лукавия. Лошо щеше да си изпати Херменегилдо Салватиера, ако не беше комендант и беше подсъден на местните органи. Но преподобният отец брат Мануел де Кортес нямаше власт над политическия представител на правителството, а всички опити за духовен съвет претърпяха пълен неуспех. Той се върна объркан и смутен от първото си свиждане с коменданта, който сега като че ли изпитваше мрачно удоволствие от съдбовната сила на погледа си. Светият отец изпаднал в противоречия, изложил погрешността на собствените си доводи и дори, както се твърди, изповядал няколко несъмнени ереси. Когато комендантът се изправеше през време на литургия и служещият свещеник видеше скептичното му и проницателно око, службата неминуемо се проваляше. Дори и силата на светата църква като че се беше стопила и сетното влияние върху предаността на хората и добрия ред — беше пропаднало в Сан Карлос.