Серхио Хартман - Корабокрушенец на себе си

Престанах да слушам думите му, макар че продължавах ги чувам, примесени с шума от машините и биенето на сърцата на останалите тела. Доста трудно ми бе да си представя, че получените рани бяха причината да ме задължат към второ прехвърляне за толкова кратко време, затова започнах да изследвам тялото си грижливо и внимателно. Един грозен шев пресичаше гърдите ми и след като го натиснах, почувствах остра болка в лявата им страна. нима почти умрелите ми бяха нанесли толкова вреди? Тела, обхванати от защита на своята репутация, а новото тяло сякаш бе поело поръчителство върху полица, свързана с нея. Чудесно сключен договор. Нищо на този свят не се дава гратис.

Врата на склада се отвори, за да пропусне санитарите. Беше доста любопитно, но този път в помещението нямаше умрели, което ги като че ли обърка за няколко секунди, но те не се забавиха да повторят рутинните си задължения и на втория тур донесоха току-що прехвърлени тела, а след това свързаха пластмасовите тръбички към вените на бедните нещастници.

— Изнесете го! — извика глас до врата ми. — Тоя няма какво да прави тук.

Болката, която усещам, става все по-интензивна, губя сили; виковете ми звучат глухи и угасващи, неспособни да постигнат своята цел.

— Прехвърлените не се регистрират — каза първото ми тяло.

— Пестете силите си — рече новото тяло. — Ще ви измъкна от тази кочина. Бившите ми тела не са боклук.

— Боклук сме — отбеляза първото ми тяло.

— Умолявам те, излизай навън! Преди да е станало късно. Излизай! — прозвуча гласът му мелодраматично, но на мен ми идва наум друг начин, да го накарам да реагира: — Ще останеш хванат в капан, затворник… като нас…

Новото тяло се бе уплашило. Санитарите бяха затворили вратата и складът отново остана изпълнен с полусенки. Тъмнината настъпва, заедно със стоновете на шкартираните тела и протестите на току-що пристигналите, които се смесват, докато станат неразличими.

© Серхио Гаут вел Хартман

© Христо Пощаков, превод от испански

Sergio Gaut vel Hartman

Naufrago de si mismo,

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1918]

Последна редакция: 2006-08-11 11:48:35