Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Ти ли си Смит? — каза той, като държеше „леопард“ с рязана цев в здравата си ръка. Това беше странен обрат. Дръпнах се настрани и се приготвих да издърпам пистолета, като се чудех дали мога да се преборя с „леопарда“.

— Хей, Смит! — извика глас отгоре. Беше Мадисън, надвесен през един от онези наклонени заводски прозорци.

— Очакват те — каза Джамбо.

Изкачих няколко мръсни етажа. Озовах се на един огромен горен етаж.

Беше ФРАШКАН с хора, машинописки и бюра. Странни птици с килнати на тила шапки и цигари, увиснали в устите, разнасяха на машинописките разни неща за печатане. Други тичаха наоколо, някои със запечатани пощенски чанти, готови за пращат. Новинарски телеграфи щракаха до една стена. КАКВА ЗАЕТОСТ!

Мадисън стоеше точно до вратата на един кабинет в дъното. Минах през бъркотията, замаян малки от дима на марихуаната, но повече от ярост.

Той беше лъчезарен, с грейнал поглед.

— Как ти се струва? Това е само първата стъпка!

— Ти го правиш ИЗВЕСТЕН! — изкрещях му аз.

Той изглеждаше малко озадачен.

— Ама разбира се! Начало на цитата Мадисън винаги си върши работата край на цитата подзаглавие Известен експерт по връзки с обществеността… — Той спря. После каза: — Ти още изглеждаш ядосан!

— Разбира се, че съм ядосан! — изпищях му.

— Майка ми каза, че си звучал гневно тази сутрин но телефона. Затова си помислих, че е ио-добре да ти покажа. Тези хора тук са трийсетте репортери с най-голямо въображение, които успях да открия за толкова кратък срок. Те пишат и разпращат новини за „Гениалното хлапе“ на всеки вестник по света. Имам доверието на Уистър. Сега му създавам широка известност. Не одобряваш ли?

— Ти знаеш за какво всъщност беше нает — скръцнах със зъби.

Той се намръщи. Седна на един разнебитен стол. После каза:

— Разбирам, г-н Смит. Ще коригирам поведението си. Утре ще видите!

Успокоих се. Радвах се, че е схванал идеята.

„Бибипаният“ глупак щеше да направи Хелър национален герой или нещо такова, ако продължи глупавата си кампания! Един известен Хелър беше нещо, от което НЯМАХМЕ НУЖДА!

Уверен, че сега всичко ще се оправи, си легнах през онази нощ и спах спокойно.

В „Бентли Бъкс Делукс“ винаги поставят по един сутрешен вестник на всеки поднос със закуска — може би за да отвлекат вниманието от факта, че няколкото капки двудоларов портокалов сок не беше пресен, а от кутия. Развивах нещо, което психолозите наричат синдром на вестникарската напрегнатост — често срещано заболяване по Земята напоследък, виновно за многобройни случаи на попадане в психиатрични заведения. Симптомите са следните: чувстваш се добре и бодър, а после зърваш някое ъгълче на вестник, като например под чинийката на кучето, и започваш да трепериш; а след като прочетеш и малко от напечатаното, започва силен световъртеж. Точно това ми се случи. Няколкото капки портокалов сок бяха по средата на пътя си към устните ми, когато видях заглавието на първа страница:

В извънредно изявление в „Ню Йорк Таймс“ Гениалното хлапе днес запита: „Как става така, че Америка и светът позволяват да бъдат мамени от нефтените компании?“

Говорителите на „Седемте братя“, включващи и компанията „Октопъс Ойл“ като техен признат лидер, казаха: „Ние сме организации, които служат на обществото. Направили сме всичко възможно, за да намалим цената на нефта. Подобни обвинения са често срещани.“

Историята продължаваше. Аз така треперех, че не можех да видя напечатаното, за да го дочета.

Втурнах се в коридора. Осъзнах, че съм без халат, хукнах обратно, наметнах едно сако и поръчах по телефона някой пиколо да ми донесе по един екземпляр от всички вестници на щанда.

Прегледах ги, свит на пода. Всичките бяха отпечатали един и същ материал на заглавната страница. Единствената променлива величина, бе името на вестника на първия ред. Гениалното хлапе беше направило извънредно изявление четиридесет пъти за четиридесет различни вестника, включително и за „Всекидневник за работното облекло“.

Трябва да запазя спокойствие, повтарях си. Изведнъж си дадох сметка, че Мадисън, разбира се, не е и имал време да спре историята. Необходими са няколко часа да подготвиш един вестник за печат и той вероятно не бе имал възможност да спре излизането на статията в последните броеве.

Екранът беше пред мен. Как приема Хелър всичко това? Понякога той се отбиваше в кабинета си на път за пистата. А, ето го къде е. Беше разхвърллял вестници по цялото си бюро. След малко взе ръкавиците си и се приготви да тръгва. В този момент Изи влезе през вратата. Хелър се върна на бюрото си.