Л. Хабърд - Бойно поле Европа

— Имаме малко, но всичко ще ви дадем! — продължи старейшината и задърпа полите на пелерината му. — Само ни пощадете!

— Полард — извика Лейтенанта и посочи старейшината. — Отведете го.

Сержантите Чипър и Ханли застанаха мирно пред командира си.

— Всичко е спокойно, сър — каза Ханли. — Прегледах и жителите. Мършава пасмина, но няма болни.

— Няма и паразити, сър — докладва Чипър. — Сигурно още имат прах срещу тях, щото не намерих нито един.

— Полард — нареди Лейтенанта. — Разквартируван войниците по къщите и се погрижи за тях. Да се събере всичкото оръжие от селяните и постави охрана около тях. През петдесет метра около селото постави часови.

— Слушам, сър! — отговори Полард.

Дойде Джани, кисел, защото не бе имал възможност да използва артилерията си.

— Този пушек… — съобщи възмутено той.

— Джани — каза Лейтенанта, сякаш не го беше чул — заеми позиция на север върху онова малко възвишение и скрий добре оръдията си. Оттам можеш да обстрелваш всичко, което ти се вижда съмнително… с изключение, разбира се, на британски войници при условие, че са миролюбиви. Разчитаме на теб за дълбок и спокоен сън през нощта.

Джани се поободри.

— Всичко, сър?

— По твое усмотрение.

— Слушам, сър!

— Мауки! Намери къщата на старейшината и кажи на Тау-тау да постави часови при нея.

Бълджър дотича, потривайки ръце, запотен от удоволствие. Беше открил складовете.

— Хайде, Малкълм — каза малко по-късно Лейтенанта.

Всички тръгнаха подир Мауки надолу в дупката и се намериха в голяма ниска пещера. Таванът беше сводест, подпрян с грубо издялани трупи и железопътни релси, замазан с бяла глина. Подът беше покрит с рогозки от плетени върбови пръчки. Покрай една стена бяха наредени стари легла, покрити с армейски одеяла. Всички мебели с изключение на масата, която беше от танкова броня, подпряна артистично на оръдейни дула, бяха от клони, оплетени с някакво пълзящо растение. Камината беше от вградена в камък и глина метална плоча, с няколко находчиво закрепени на панти на различни височини над решетката полици. Имаше и готварска печка. Всичките съдове, които висяха около нея, бяха военни — с отличителни знаци на различни войскови части. Старите завеси, предназначени да разделят помещението на секции, отдавна бяха загубили първоначалното си предназначение, тъй като висяха две стъпки над пода.

Отстрани имаше два други входа — единият близко до леглата, а другият — до външната врата. Покрай стените бяха сложени няколко поставки, в тавана над тях имаше отвори, широки, колкото да се промуши човешка глава; отвън над отворите изпод храстите се подаваха свалени от бронирани коли кули. Войниците бяха събрали оръжията на селяните, но пирамидите за тях заемаха значително място в пещерата. Долният край на стените завършваше със серия улеи от светла самолетна сплав, които отвеждаха влизащата отгоре вода.

Подземието беше по-пъстро, отколкото можеше да се очаква, защото поддържащите колони, леглата и масата бяха боядисани с камуфлажна боя, а във вази, направени от оръдейни гилзи, бяха поставени букети цветя.

Помещението се осветяваше от сложна система от полирани метални плочи, които през деня вкарваха светлина през дупките в тавана, а през нощта отразяваха светлината от камината.

Лейтенанта се усмихна щастливо и застана пред камината да си стопли ръцете. До стълбите застана часови, а Мауки затвори и залости вратите.

— Някакви заповеди, сър? — попита Карстън.

— В края на просеката поставете две готови за стрелба картечници за в случай на нужда.

— Слушам, сър. — Той за момент се задържа.

— Кажи?

— Намерих още един резервоар от пневматична картечница, сър. Използват го за вода.

— Приберете го.

— Слушам, сър.

— Ах — въздъхна щастливо Лейтенанта, свали тежката пелерина от плещите си, развърза шлема и го подаде на Мауки.

— За една бройка, сър — каза Мауки и заби пръст в пелерината: един куршум беше попаднал точно върху стара следа.

— Мауки, няма ли начин да се махнат куршумите от това нещо? Всяка нощ, когато го свалям, тежи с по кило-две повече.

— Видях една жена, облечена в парашутна коприна, сър. Бих могъл да извадя куршумите от пелерината и да я подплатя с нея. Ще бъде дори по-сигурна, сър.

— Непременно го направи, Мауки.

— Сър — каза часовият, — едни жени искат да ви видят.

Лейтенанта махна с ръка и часовият даде знак на някого горе в тъмнината. Влезе жена, следвана от две малки деца. Тя огледа храбро офицерите, доколкото при създаденото положение беше възможно да прояви храброст, после се обърна към Лейтенанта.