Ф. Уилсън - Боровата пустош

— Тук трябва да е — казах аз.

— Това не е тук. Това е никъде .

Грабнахме бутилките и поехме по пътеката. На около една трета от дължината на склона свихме по една просека, в далечния ляв край на която имаше колиба с полегат покрив. Всяка от стените изглеждаше да е по двайсетина фута, а самата постройка бе покрита с накатранена хартия, която на места се белеше, разкривайки шперплата отдолу. Някъде зад колибата някакво куче бе започнало да лае.

Крайтън измърмори:

— Най-после! — и тръгна натам.

Поставих ръка на рамото му.

— Първо извикай — му казах. — Иначе можеш да гризнеш някой куршум.

В началото си помисли, че го бъзикам, после осъзна какво имам предвид.

— Ама ти сериозно ли?

— Облечени сме по градски. Бихме могли да сме данъчни. Първо ще стреля, а после ще задава въпроси.

— Хей, вие там в къщата! — извика Крайтън. — Изпраща ни Джаспър Мюлинър! Може ли да дойдем по-близо?

На стъпалата отпред се появи един съсухрен силует, в ръцете му бе полегнала една дванайсет цолова.

— Как ви изпрати?

— Чрез червения кедър, господин Соой! — отвърнах аз.

— Идвайте тогава!

Докато Джаспър беше спретнат, Гюс Соой бе направо немарлив. Косата му изглеждаше така, като че ли някоя побъркана птица се е опитала да гнезди вътре; Вместо тениска, носеше лекьосана фланела и брезентов панталон, пристегнат около кръста с грубо изплетено въже. Долната половина на лицето му бе скрита под огромна бяла брада, по която имаше петна около устата. Същински Дядо Коледа от Апалачите, решил да се прави на фермер през летния сезон.

Последвахме го в единствената стая на дома му. Подът бе покрит с разнообразен асортимент от нахвърляни едн върху друга черги и останки от килими. В отсрещния ляв ъгъл на стаята имаше легло, веднага в дясно се намираше печка на керосин. Из помещението бяха разхвърляни наолко от лампите на Аладин, от тия с високия пламък. В цялата обстановка абсолютен лидер бе масивна кухненска маса с емайлирана повърхност.

Представихме се и Гюс каза, че е срещал баща ми преди години.

— И така, хлапета, какво ви води чак тук, при Гюс Соой?

Нямаше как, усмихнах се, не само за това, че успя да се престори, че не забелязва бутилките, които носехме, а по-скоро, защото се обръщаха към мен с „хлапе“. Доста време бе минало, откакто някой ме бе наричал по този начин. В днешно време не бих позволила на никой да ме нарича „момиче“, но някакси нямах нищо против това „хлапе“.

— Днес вкусихме един от най-добрите ябълкови „джакове“ на света — каза Крайтън с доста убедителна чистосърдечност, — и Джаспър ни каза, че ти си производителят — След което стовари своите две туби на масата. — Напълни ги догоре!

Положих и моята туба до тези на Крайтън.

— Трябва да ви предупредя — каза Гюс. — Пет долара квартата 9 9 1 кварта = 1,14 литра .

— Пет долара! — възкликна Крайтън.

— Да бе — побърза да добави Гюс, — ама като ви гледам да купувате толкова много наведнъж…

— Не ме разбирайте погрешно, господин Соой. Не исках да кажа, че цената е твърде висока. Просто бях шокиран, че продавате толкова високоградусово уиски за посръбване на такава ниска цена.

— Така ли? — Старецът направо светна от кеф. — Страшно е добро, нали?

— Така си е, сър. Така си е. Със сигурност е така.

Само дето не избухнах в смях. Не знам как Крайтън успя да запази сериозното си изражение.

Гюс вдигна тържествено пръст.

— Вие, хлапета, ме чакайте тук. Ще поровя из склада и ще се върна на секундата.

Веднага щом излезе и двамата изпаднахме в неудържим смях.

— Много дебелашки го правиш — казах, когато успях да си поема дъх.

— Знам, но той налапа веднага.

Гюс се върна след няколко минути с негови туби от по два галона.

— Няма ли да е редно първо да го опитаме, преди да започнете да пълните нашите туби? — каза Крайтън.

— Идеята не е лоша. Не, сър, не е лоша. Изобщо не е лошо.

Крайтън извади някакви картонени чашки от един от джобовете на якето си за сафари и ги постави на масата. Гюс наля. Всички си сръбнахме.

— Това дори е още по-пивко от онова, дето Джаспър ни почерпи. Как го правите, господин Соой?

— Тайна — каза той с намигване, като извади фуния и започна да прелива от неговите туби в нашите.

Споменах за книгата на Джон и Гюс се впусна в малко по-различна версия на историята за Дявола от Джърси, в която се казваше, че роден в Лийдс, което е точно в обратна посока в Пайн Берънс спрямо Естелвил. Иначе двете легенди бяха почти индентични.