Ф. Уилсън - Боб Дилън, Трой Джонсън и скоростната кралица

— Ще се харчи — казвам й аз. — Ще се харчи и то много. Гарантирам.

Тя ме гледа, усмихва се, кима, леко се подхилва.

— Ти си печен — казва тя. — Защо не излезем някъде като свършите с програмата?

— Чакай ме тук — казвам аз.

Сряда сутри, три часа, довлачваме се до апартамента ми на „Пери Стрийт“.

— Хубаво местенце — казва Сали. — Две спални. Уау.

— Втората спалня използвам за репетиционна. Там обработвам всички парчета на групата.

— Страхотно! Би ли ми показал къде е банята?

Завеждам я и тя влиза, взимайки голямата си раница със себе си. Заслушвам се за момент, чувам дрънченето на стъкло по порцелана и добивам доста ясна представа с какво се занимава.

— Какво правиш там вътре, боцкащ ли се? — питам аз.

Тя отваря вратата. Седи на ръба на ваната. В ръката си държи спринцовка, а другата е пристегнала с гумено маркуче.

— Опитвам се.

— С какво?

— Метамфетамин.

Разбира се. Не й викат Скоростната кралица 1 1 Игра на думи на англ. speed освен, че означава „скорост“, е жаргон за вид наркотик ей така, за нищо.

— Искаш ли и ти?

Клатя глава.

— Нее. Не е по моята част.

Тя се усмихва.

— Ти си много свестен, Трой. Някои направо бъкат от игли.

— Не и аз.

Не й казвам, че времето от което идвам, дори нямаме игли. Разбира се, бях наясно, че в бизнеса, в който се опитвам да пробия, ще има доста боцкане, така че преди да дойда, програмирах в паметта си безкрайните пермутации за подобни случаи.

— Е, в такъв случай, може би ще можеш да ми помогнеш. Явно вените ми вече са на свършване. А дрогата е добра. Супер яка. Два грама на кубик.

Прикривам отвращението си и вземам спринцовката. Толкова е примитивна. Въпреки, че СПИН-ът още не е подал грозната си муцуна, иглата ми се струва направо ужасяваща. Поглеждам съдържанието на стъклената спринцовка.

— Тук има половин кубик. Цял грам? Ще си боцнеш цял грам „спийд“?

— Колкото повече използвам, толкова повече нарастват нуждите ми. Потърси някоя вена, ако обичаш.

Потърквам с пръст вътрешната повъхност на ръката й, докато не напипвам линеарно изпъкване под кожата. Паметта ми подсказва, че това е мястото.

Казвам:

— Мисля, че тук има една, но не я виждам.

— И без това усетеното е по-вярно от видяното — казва тя с усмивка. — Давай.

Прокарвам иглата през кожата. Тя дори не се дръпва.

— Засмучи малко — казва тя.

Следвам инструкциите й и виждам как едно мъничко червено перце се завихря в спринцовката.

— О, ти си прекрасен! — казва тя. — Настъпи педала!

Натискам буталото. Спринцовката се изпразва, а Скоростната кралица маха рязко турникета и въздиша.

— Ооо,човече! Ооо,скъпи!

Сграбчва ме и ме придърпва на пода.

Лежа в леглото напълно изтощен, докато Сали търчи из апартамента напълно гола, вдига врява, включила е на втора. Ужасно кльощава е, по дачауски слаба. Почти изпитвам болка, като я гледам такава. Затварям очи.

За първи път, откакто съм пристигнал, се чувствам отпуснат. Усещам се спокоен. Няма защо да се тревожа за ВЗ 2 2 ВЗ — венерически заболявания , защото съм изкарал рутинната имунизация срещу сифилис, трипер и дори хепатит В и С, и СПИН. Най-лошото, което мога да хвана са въшките. Така че просто си лежа и ми е кеф.

Не беше лесно да дойда тук, още по-трудно бе да остана. Мислех си, че съм подготвен за всичко, но не съм и подозирал, че ще бъда самотен. Не си падам по самотата. Това бе най-голямото изпитание.

Всичко стана заради музиката. Аз съм почитател на старата музика откакто се помня — най-вероятно от времето, по което слухът ми е започнал да функционира. А аз имам музикален слух. Идеален. Пуснете ми някакво непознато музикално произведение и ви гарантирам, че след по-малко от половин час ще ви го изсвиря нота по нота — повечето ми отнемат под десет минути. Мога и да пея, като докарвам повечето гласове почти едно към едно.

Проблемът е, че нямам творчески заложби. Мога да изсвиря всичко, създадено до момента, но не мога да сътворя нищо свое. Това е трагедията на живота ми. Трябваше да стана водещ музикант на моето време, но съм просто изпълнител, нищо повече.

Ще бъда честен с вас — не ми пука дали съм именит музикант в моето време. Не това е киселото грозде. Това, дето минава за музика в моето време направо го ненавиждам. Натискане на бутони — така му викам аз. Никой на практика не държи инструментите в ръцете си и не вади звука от тях. Никой не се събира с други музиканти, за да импровизира . Всичко е толкова студено, толкова безчувствено. Не събужда нищо в мен.