Ървин Уелш - Порно

Много от нас си имат недостатъци, човече. Моят е дрога, дрога и дрога. Направо е грехота човек да плаща толкова пъти за един и същи грях. Ударите не престават и така, човече, но ако бях му теглил наистина шута, ама сериозно, тогава можеше ударите да спрат или поне да са малко по-нарядко.

Тая работа с терапията, човече, никога не съм мислил, че ми е много от полза, значи. Искам да кажа, всеки път като си лафя с тия хора още чувствам да ме дърпа към дрогата. Може, така да се каже, да го осмисляме, да го поглеждаме от страни, но щом излезеш от стаята, мислиш само как да се боцнеш. Веднъж излязох от сеанса, такъв замаян, значи, и още преди да се усетя здраво тропах на вратата на Сийкър. Сякаш изведнъж дойдох в съзнание и ето ме там, блъскам по синята врата. Сигурно трябва да съм я извадил от пантите, преди някой да отвори.

Въпреки това с нетърпение очаквам да се съберем групата. Как да ти кажа, просто е готино, някой хубав човек да те изслуша. А тази Ейврил я признавам, човече. Свястна, не е някоя надута, такива работи. Понякога се чудиш, дали сама го е преживяла или са някакви заучени колежански положения. Не че имам нещо против образованието, защото и аз да го имах нямаше да съм на тоя хал. Но всеки, пич или пичка, е имал или ще има добри и лоши моменти в живота си. Това е неизлечима болест и няма мърдане. Никакво мърдане, да.

Котаците и маците тук варират от злобния враждебен тип, до кротки, направо плашливи и свити, дори такива дето мъркат. Едно момиче, Джуди се казва, тя е адски странна. Само си мълчи, но като заговори не може да се спре. И говори, говори всякакви адски лични неща, дето никога не бих ги казал пред толкова хора.

Точно като сега, човече. Става ми страшно неловко и ми се иска да си сложа ръцете пред лицето като моя, малкия ми син, когато нещо се срамува.

— Бях още девствена и след като се чукахме, той ми даде да се боцна. Това ми беше първият път… — казва гаджето Джуди, страшно сериозно.

— Явно е бил гадно копеле — коментира Джоуи Парки. Дребния Парки, най-доброто ми приятелче тук, но егати човека. Никакви спирачки, човече, по-зле и от moi. Като е чист — всичко е наред, но не може да си позволи и една глътка, една малка глътчица, която всеки си позволява от време на време. Имам предвид, дори чаша вино, ей така, с гаджето на свещи, вечеря за двама и една чашка само винце и след това, две седмици по-късно ще го намериш в някое шибано свърталище, човече, тъпкан с крек до козирката, да се въргаля като парцал.

Тая Джуди обаче се връзва на дребния.

— Ти не го познаваш! Не знаеш какъв чудесен човек е той! Да не си посмял да говориш срещу него!

Джуди съвсем не е грозна, но кафявият прах я е състарил. Прахът е черна магия, мила, прави от принцесите дърти вещици. Съжалявам.

За разлика от Ейврил. Гаджето дето движи нещата тука. Тя е слаба, с лъскава русо-белезникава коса, подстригана късо и погледът й е силен, но не напрегнат, а пълен с енергия, но спокоен, ако ме разбираш. И Ейв мрази да се повишава тон. Конфликтите, винаги казва тя, могат да бъдат разрешавани позитивно. И като се замислиш, права е, но това се отнася само за някои видове котки. Имам предвид, че не можеш да кажеш на типове като Франко Бегби, Нели Хънтър, Алекс Доил или Лексо Сетърингтън, или някои от момчетата, дето се сблъсках в панделата като Чизи Звярът, или Хами, или Чалнатия Крейги, просто ей така, да им кажеш „виж, пич, дай да разрешим позитивно този конфликт“. Просто няма да сработи, човече, няма изобщо да подейства. Не искам да ги обиждам, тия момчета де, но те си я карат само както си знаят. Ейв обаче, тя си е достатъчно печена да се справи с такива като Джоуи и Джуди.

— Мисля, че е време за почивка! — казва тя. — Какво ще кажете?

Джуди кима тъжно, а Джоуи Парки свива рамене. Едно тантуресто гадже, Моника се казва, само си мълчи, смуче кичур от косата си и си гризе ноктите. В ръцете е като ония големи бутове шунка, не че нещо или пък трябва да се срамува от това, просто си е така, значи. Усмихвам се на Ейв и казвам:

— Аз съм съгласен. Едно кафе с цигара ще ми дойдат добре. Кофеиновата инжекция, просто задължителна, нали?

Ейв отвръща на усмивката ми с усмивка и в гърдите ми нещо притрепва, защото винаги е готино да ти се усмихне някое момиче. Това блаженство не продължава дълго, защото осъзнавам, че е минало много време, откакто не съм карал моята Алисън да се усмихва така.

— Ти си същинско хорър-шоу! — озъбвам се кисело срещу себе си в огледалото. Гледам голото си тяло, после поглеждам фотомодела в списанието. Вдигам го нагоре и се опитвам мислено да увелича снимката до своите размери, сравнявайки формите и извивките. Не бих могла да се сравнявам с нея. Гърдите ми са твърде малки. Никога няма да бъда в списанието, защото не съм подходящ материал, не изглеждам като нея.