Ървин Уелш - Порно

Тошно така, Шаймън, тук определено има инвештиционен потеншиал. Но първо трябва да се отървем от теши отрепки с нишък произход, които съставляват настоящата клиентела на тош пъб.

Тошно така, Шон. Теши хора нямат мяшто в нов Лийт.

Та като ме пита, значи, тази, Ейврил, вика, какво те кара да се чувстваш кофти, а аз й казвам, дъждът и Хибс, значи. После размислям, цъ, не е точно така, защото понякога като Хибс са добре, аз съм кофти. Та двете не вървят винаги ръка за ръка. Все пак, обаче зелените котараци, смарагдовите копелета по терена, те са главните виновници. Но, това всъщност си е просто оправдание и може би пък е дъжда, защото няма грешка, като вали винаги издишам. Като бях по-млад, като си пусна някое парче и помагаше, но сега и това го няма, значи, защото старият винил вече го няма, човече, отдавна е продаден из секънд-хенд шоповете, попилян по старият маршрут нагоре по Уок до Винил Вилънс, а кешът превърнат в кафяв прах, който пък е минал по стария маршрут на вените ми. И Запа го няма, човече, Франк Запа, значи, а не котаракът ми Запа, значи. Опитвам се да се държа далече от кафявото, но коката си я дърпам, а наоколо има толкова крек, човече, а като те пусне крека ти се ще малко кафяво, да притъпиш острите ръбове, значи.

Та това гадже Ейврил тука, в групата, иска от всеки котак, човече, от всяка мачка, значи, да си има план, човече. План как да спре скуката, значи, да придаде, малко форма и насока на тоя живот, пълен с апатия. Не мога да ритам срещу такава идея, човече, просто си има нужда, има си нужда да има план.

— Следващия път, когато дойдете, искам всеки да помисли какво би могъл да направи — казва тя, чукайки с химикалката по тия перлено бели свои зъби.

Леле, от тия бели зъбки направо ми идва, идват ми лоши мисли и не трябва да мисля така за Ейв, защото тя е свястно момиче, значи.

Всъщност не е чак толкова зле да си мисли човек нещо по-свежо, защото напоследък направо само черни такива страшни мрачни мисли ми идват. Цялата работа е, че все повече и все повече си мисля да си бия шута от този град, за доброто на всички, значи, както тоя Вик Годар каза за Джони Тъндърс, значи. Направо ми дълбае тази мисъл в главата, човече, особено като ме налегне онова тегаво чувство отнякъде, значи. Тая мисъл за пръв път ми дойде в кафеза, човече, като четях онази книга, значи. Никога не съм бил котак, дето гони буквите, както се казва, но четох „Престъпление и наказание“ от оня, руския пич.

Така си беше, човече, но може да си сигурен, че ми отне време докато я захапя, значи. Нали тия руските типове са с все по две имена, та, нали се сещаш, страшно объркващо. Странна работа, човече, щото тук още от времето на всеобщия данък, сума си народ изобщо си нямаше каквото и да било име, поне не и официално, та дето се вика има равновесие на тоя свят.

И ей ме, заклещен в килията, значи, с тая преработена дървесина, която постепенно и полека яко ме хвана. Цялата работа е, че ми подсказа как мога да извъртя един номер, значи. Как да извъртя нещата, че да оправя всички проблеми, всички проблеми, които, така да се каже, съм причинил, просто защото съм си аз, предполагам. Да, модерният свят си има нещо като естествен подбор и това определено не е моята игра, човече. Тоя тип котараци като мен са на изчезване. Не могат да се приспособят, значи не могат да оцелеят. Нещо като саблезъбите тигри. Странна работа за тях, тия саблезъбите, не мога да разбера защо те са изчезнали, а други къде по-хилави котки са оцелели. Искам да кажа, че така един на един, челно, ако трябва да се борят, определено човек трябва да си сложи парите, че саблезъбите ще отнесат всяка обикновена или по-свирепа друга котка, дори обикновения тигър. Отговорът го пише на пощенските картички, човече, там отзад, в многоточието…

Когато човек одъртее, човече, тая работа, дето все ти разправят как нямаш характер започва да става жестока, човече. Пийва ти соса. Навремето като ми дуднеха разни даскали, шефове, социални, данъчни, съдии, всички, които ми викаха, че съм нямал характер, аз пък им казвах, ей, по-полека, приятел, аз съм си аз, просто моята игра е различна от твоята, нали чаткаш? Сега обаче, май трябва да призная, че котаците са си разбирали какво говорят, че са били прави. Колкото повече остаряваш, толкова повече ударите попадат право в мишената, мишената, която си ти, човече. Като Майк Тайсън, боксьорът, сещаш се? Всеки път като решиш да се върнеш, всеки път разбираш, че повече неща ти липсват. И пак се дъниш. Така е, не съм от пичовете, дето им приляга модерния живот, това ми е проблемът. Понякога нещата си вървят гладко и тогава взема и се панирам и тряс, бум, всичко си се връща по старому. Какво да правиш?