Катлийн Удиуиз - Шана

Шана се сепна от дрънченето на вериги и изведнъж осъзна, че мъжете бяха оковани един за друг на ръцете и краката. От това товаренето беше трудно, тъй като железата не бяха достатъчно дълги, за да може да слизат човек по човек; те се сгромолясваха, спъваха се и падаха, а надзирателите не можеха да помогнат нито с пръчките си, нито с ругатните си.

— Защо трябва да са оковани? — възкликна Шана и възмутена към камериерката си Хергъс и се надвеси над перилата, за да може да вижда по-добре.

— И аз не знам, мадам.

— Е, ще видим дали Ралстон има някакво основание за това — отвърна Шана.

С нарастващо възмущение Шана слезе по пътеката и викна към тъмната сянка на кея, където трябваше да бъде Ралстон.

Ралстон заобиколи и изтича към Шана, за да я задържи.

— Мадам, не вървете нататък. Това тук са обичайните…

— Какво означава това? — раздразнена, Шана искаше да разбере и спря едва когато застана пред търговския агент на баща си. — Сигурно няма разумна причина, мистър Ралстон, да се третират годни мъже като свине. Махнете оковите!

— Но, мадам, не може.

— Не може? — повтори тя, без да вярва на ушите си и сложи под платото си ръце на хълбоците. — Навярно забравяте кой стои пред вас! Как си позволявате да ми противоречите?

— Мадам — смути се той. — Тези мъже…

— Не ми излизайте с лъжливи аргументи — отвърна тя остро. — Ако тези мъже могат да бъдат от някаква полза на баща ми, не трябва да бъдат бити, изтезавани и протрити до рани от оковите. Пътуването ще бъде достатъчно сурово изпитание за тях.

Слабият човек полуумоляваше, полупротиворечеше.

— Но, мадам, тук в пристанището не мога да махна веригите. Платил съм доста за тях от парите на баща ви, а повечето биха избягали при минимален шанс. Оставете ме поне…

— Мистър Ралстон! — Гласът на Шана бе твърд, но спокоен. — Казах да се махнат оковите. И то веднага.

— Но, мадам Бошан!

Изведнъж един от робите спря по средата, останалите се спънаха от него, оковите издрънчаха и се удариха един друг по кокалчетата на краката.

Един пазач се спусна и силно изруга.

— Тъпак такъв, хайде, напред! Да не мислиш, че се разхождаш в парка на Ковън Гардън.

Той вдигна камшика, за да удари окования мъж, но срещна погледа на Шана. Тя си свали качулката от лицето — но и робът се отдръпна и сви главата си в раменете, като че се страхуваше повече от нейния поглед, отколкото от всяка пръчка на пазача.

— Вие измъчвате собствеността на баща ми! — извика Шана на надзирателя и излезе вече напред, като че щеше да дисциплинира сама безсрамното момче. Ралстон сложи ръка на рамото й.

— Мадам, на тези мъже не може да се вярва! — Той бе истински загрижен, защото знаеше какво го очаква, ако се случеше нещо с дъщерята на „лорд“ Трейхърн. — Тези мъже са способни на всичко и просто така биха…

Шана се обърна към агента.

— Свалете ръката си от мен!

Ралстон кимна безпомощно и се подчини.

— Мадам, господин баща ви ми повери вашата сигурност и…

— Баща ми ще ви прокуди от Лос Камелос, ако научи как се отнасяте с тези мъже тука. Не ме вкарвайте в изкушение да му го обясня, мистър Ралстон!

Мускулите на лицето му трепнаха.

— След сватбата си мадам има вече бодли.

— Наистина — увери го Шана. — И те са остри. Внимавайте да не ви убодат.

— Питам се, мадам, защо сте враждебно настроена към мен. Не изпълнявам ли всяка заповед на господин баща ви?

— Прекалено добре — каза тя хапливо.

— В какво тогава греша, мадам?

— В начина, по който изпълнявате заповедите на баща ми, там ви е грешката — поучи го тя и гласът й стана рязък. — Ако имахте и следа от благоприличие.

Той сбърчи ехидно челото си:

— Като например починалия ви господин съпруг, мадам.

Тя с удоволствие би ударила по ухиленото му лице, у нея се надигна сдържана омраза към този мъж. Тя стисна зъби и хвърли поглед назад, където пазачът стоеше нерешително с отпуснати ръце. Робът, който предизвика кавгата със спъването си, изглежда се скри в тълпата от страдалци като него.

От кораба отекна вик през мъглата; капитан Дюпре дойде, тичайки но пътеката, и се отправи към Шана и Ралстон.

— Мон Дьо! Какво става? — питаше той. Той виждаше, че робите стоят притиснати един до друг, и се опита да проумее какво става.

— Вие там оттатък! — подтичвайки леко, той кимна на пазачите и извика: — Качете мъжете на борда, под палубата. Първият сержант ще ви покаже къде.

Виждайки Шана, по загорялото лице на капитан Дюпре се разля широка усмивка, с красив жест размаха триъгълната си шапка, украсена с пера, след което се поклони дълбоко.