Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Надеждите й нарастваха, колкото повече наближаваше кея. За да не буди подозрение обаче, тя забавяше стъпките си, като се оглеждаше тревожно да не се натъкне на капитан фон Рейн. Дръпна качулката върху лицето си, без да забелязва сензацията, която предизвикваше всред всичките тези моряци и продавачи. На пристанището рядко се появяваха жени. Ако се мернеше някоя, тя бе уличница. Но това момиче изглеждаше особено привлекателно. Бе младо, красиво, богато облечено. Не беше то за простите моряци.

Един възрастен белокос капитан, застанал наблизо, побутна младия човек до себе си, за да насочи вниманието му към момичето. Леденосините очи на младия се ококориха от изненада, след това в тях трепна веселие. С кратко извинение Николаус остави своя събеседник и си запробива път през тълпата. Беше се надявал, че ще прогони спомена за нейната хубост, ала като застана сега зад нея, установи с почуда как нейната близост ускори ударите на сърцето му. Бе вече мъж на тридесет и четири, а се почувства като момче, влюбено за пръв път.

Николаус свали шапка и светлите му коси блеснаха на светлината.

— Милостива госпожице? — каза тихичко той.

Елиза подскочи и се взря в него уплашена, не можеше да повярва, че щастието й толкова бързо й е изневерило. Точно пък капитан фон Рейн!

Наклонил глава, Николаус я оглеждаше от горе надолу и на устните му трепкаше неуловима усмивка.

— Да не би да сте избягали от своите пазачи и сега търсите кораб за бягство?

— Така и така няма да ми повярвате, ако ви кажа, защо тогава да ви отговарям? — В гласа на Елиза се бореха ярост и отчаяние.

— Зимата наближава, много малко кораби ще излязат сега в открито море…

Това неочаквано съобщение я накара да го изгледа още по-мрачно. След това рязко се обърна и се взря в далечината.

Без да обръща внимание на мълчанието и, капитанът запита:

— Къде оставихте Фич и Спенс?

Елиза с брадичка посочи към уличката.

— Там някъде… Карат се кой от нас може да си позволи да се нахрани в страноприемницата.

Николаус бе изумен:

— Проблеми ли имате?

— О, никакви проблеми, трябват ни само една по-тежичка кесия и един добър готвач — отвърна тя. — Негова светлост, да го благослови Бог, е оставил двама тъпаци да се разпореждат с парите му. Почти ги привършиха, а никой от двамата не умее да готви.

— Негова светлост има кредит при мене — предложи Николаус. — Колко?

— Всичко! — отговори Елиза. — Като се почне с покрив над главите ни.

Раменете му се разтресоха от тих смях.

— Невъзможно е да е чак толкова лошо! Много добре зная къщата, която лордът нае. Великолепна къща!

— Така ли! Ние живеем в замъка Хоенщайн — не стига че е далеч, но е абсолютно порутен!

— Хоенщайн?! — На капитана му трябваше време, за да се ориентира. След това гръмко се разсмя. — Значи все пак Ханс Руберт успя! Значи измами лорда! Е, скоро ще си понесе последиците заради своята алчност. Негова светлост съвсем няма да е очарован!

— Ако някога изобщо дойде — присмя се Елиза.

— Колко е хубаво, че ви виждам отново, малка англичанке! — възкликна радостно Николаус, като не откъсваше очи от нея. — Ще сключа с вас една сделка, искате ли? — И след това тихичко продължи: — Ако през пролетта все още настоявате да се върнете в Англия, ще ви заведа вкъщи с моя кораб!

Елиза онемя от изненада.

— Давате ли ми честната си дума?

Николаус се усмихна:

— Да, обещавам ви.

— А какво ще искате за превоза? — запита тя предпазливо.

— Милостива госпожице, вашите пари не ми трябват, достатъчно ще бъде присъствието ви.

— Но аз мога да платя! — подвикна тя остро, — Нямам нужда от милостинята ви.

— Задръжте си парите, скъпа! Или по-точно, използвайте ги така, че да ви донесат лихва.

— Но кой би ми помогнал за такова нещо? — сви тя рамене презрително. — Може би Ханс Руберт?

— Не мога да се отърва от чувството, че Руберт ще има да пати. Не, госпожице, тази услуга ще ви направя аз, като доказателство, че можете да ми имате доверие. Дори ще прибавя съдържанието на собствената си кесия, докато спечелите. Вие само кажете колко можете да вложите?

Елиза го измери внимателно с поглед и установи, че може да се довери на неговата почтеност, поне що се отнася до парични въпроси. Тя измъкна изпод наметката си кожената кесия, в която държеше една трета от цялото си имущество. Останалата част бе скрита под кринолина й.

— Тука са петдесет златни суверена, можете да правите с тях, каквото намерите за добре. След месец ще си искам обратно парите, с една прилична печалба. Много ли е къс този срок?