Катлийн Удиуиз - Сълзи от злато

Едва не въздъхна с облекчение, когато влезе Раймонда. Елиза се опита да запази спокойствие, лежеше неподвижна и гледаше изпод спуснатите си мигли. Жената носеше към масата поднос с месо, хляб и една кана. Елиза гледаше като омагьосана отворената врата, сърцето й отново заби лудо. Ето възможност за бягство, нямаше време за колебание!

Не загуби и секунда. С един скок бе на крака, спусна се към вратата, като силно блъсна Раймонда — така, че тя полетя към стената заедно с пълната табла. Елиза бе вече навън, хлопна вратата зад себе си и хладнокръвно я заключи. Пое дълбоко въздух и се опита да овладее страха, който изведнъж я връхлетя.

Затича по стъпалата надолу, изтръпнала от страх да не срещне някого на долните етажа. Предупреждението на Раймонда да пазят тишина на втория етаж още звучеше в ушите й. Отчаяно се молеше да мине по коридора, без да я види някой.

В подножието на стълбите Елиза се приближи предпазливо към някаква врата и притисна ухо към дъската. Но откъм дъното на коридора долови провлечени стъпки и приглушени мъжки гласове. Тя изчака с надежда, че мъжете ще влязат в някоя от стаите. Ала стъпките приближаваха безмилостно! В главата й се блъскаха въпроси! Какво да стори? Къде да се скрие, преди мъжете да влязат в коридора? Погледът й литна нагоре, преценявайки дали ще успее да изкачи стълбата достатъчно бързо. Това бе единственият изход.

Леките й стъпки затупуркаха по стъпалата с ритъма на разтуптяното й сърце. Не бе изминала и половината стълба, когато Фич се показа на долната врата. Веднага разбра какво става.

— Хей, това е тя! Избяга! — изрева той.

Тежки скокове разклатиха паянтовата стълба. Появи се висок рус човек, следван по петите от Спенс. Зад двамата пъшкаше Фич с голям сандък на гърба.

Елиза се затича нагоре отчаяно, но дългокракият чужденец, който взимаше стъпалата по три наведнъж без усилие я настигна. Една дълга ръка я грабна през кръста, тя изгуби равновесие и се намери притисната към широките му гърди. С яростен вик тя зарита с голи пети глезените му. Напразно. Една широка длан запуши устата й и заглуши по-нататъшните й викове; силна ръка я вдигна и я понесе нагоре по малкото останали стъпала. Пред вратата на стаичката непознатият се отстрани, за да даде възможност на Спенс да отвори вратата. Раймонда стоеше до прозореца — беше наблюдавала, надявайки се тайно, че Елиза ще успее да избяга. Толкова по-разочарована бе тя сега, когато внесоха момичето обратно.

Внезапно непознатият силно изруга и дръпна ръката си от острите зъби. Но те се забиха отново. Мъжът хвана тъничките китки на Елиза и сложи край на всичките й опити да се освободи. Тя отметна дългите коси от лицето си. Чак сега видя леденосините очи на мъжа, които я гледаха развеселени под светлите му мигли. Беше облечен като благородник с кадифен жакет и бухнали тъмносини панталони със златна нишка. Той бавно плъзна поглед по тялото й и Елиза почервеня, когато задържа очи на гърдите й. Накрая русият се засмя одобрително.

— Сега вече ми е ясно — продума той като на себе си, преди да се представи, вече с по-силен глас: — капитан фон Рейн от Ханзейския съюз е на вашите заповеди, госпожице! — Германският му акцент ясно личеше. — За моите приятели съм Николаус, за вас също, ако желаете.

— Вие!… Вие, мръсник такъв! — изписка тя гневно. — Пуснете ме!

— О, и дума не може да става! — капитан фон Рейн й се закани с пръст. — Само след като бъдете на сигурно място зад заключена врата!

С кратко кимване той прати Спенс да помогне на Фич, чиито стъпки се чуваха все по-близо. Почти веднага Фич влезе задъхан, като влачеше тежкия сандък зад себе си.

— Направи място! — нареди Спенс от другия край на стаята. Другарят му се дръпна настрана и Спенс с една силен тласък вкара сандъка вътре и затвори вратата.

— За мене беше удоволствие, госпожице! — засмя се фон Рейн и пусна своята пленница.

— Проклети да сте всички! — извика Елиза, отдръпна се и започна да разтрива китките си. — И най-вече вие! — стрелна тя яростно капитана. — Вие не сте по-добър от тези жалки типове, въпреки хубавите ви дрехи и завъртения ви език!

— Естествено, — се съгласи с нея Николаус. Но като видя как помръкна лицето й, се засмя. — Доста живописна група сме, нали?

— Виж, това беше точно! — Тонът на Елиза не можеше да бъде по-подигравателен. — Именно живописна… ако вземем предвид и квартала!

— Вие сте поразително любезна, госпожице! — Николаус направи изящен поклон.