П. Удхаус - Портрет на строга възпитателка

Последвала продължителна пауза.

— Истина ли е всичко това?

— Самата истина.

— Звучи ми… как да се изразя… твърде правдоподобно. Я ме погледни в очите!

— Отде да знам къде са ти очите в тази тъмница!

— Твърдиш, че е вярно?

— Разбира се, че е вярно.

— Можеш ли да представиш пекинеза като доказателство?

— Не го нося със себе си — надуто отвърнал Фредерик. — Но той се намира в апартамента ми и по всяка вероятност в момента дъвче някой от безценните ми персийски килими. Ще ти го връча като сватбен подарък.

— О, Фреди!

— Сватбен подарък — натъртено повторил Фредерик, макар думите да засядали в гърлото му като овесени ядки.

— Та аз нямам намерение да се женя!

— Нямаш… какво каза?

— Нямам намерение да се женя.

— Ами Дилингуотър?

— С него е приключено.

— Приключено?

— Приключено! — отсякла тя. — Сгодих се само от засегнато честолюбие. Мислех, че ще издържа докрай, и ме крепеше мисълта какъв номер ти погаждам, но една сутрин го видях как яде праскова и това ме разколеба. А почти веднага след това открих, че издава едни особени звуци, като пие кафе. Седя срещу него на масата и си казвам: „Ей сега ще издаде странния звук“, и като си помислих как ще правя това до края на живота си, разбрах, че намеренията ми са неизпълними. Затова развалих годежа.

Фредерик се задавил.

— Джейн!

Открил я пипнешком и я сграбчил в прегръдките да.

— Фреди!

— Джейн!

— Фреди!

— Джейн!

— Фреди!

— Джейн!

На вратата властно се почукало. След това се чул още по-властен глас, леко тремолиращ от възрастта, но въпреки това нетърпящ детинщини:

— Мастър Фредерик!

— Да?

— Ще слушкаш ли вече?

— Ще слушкам, ще слушкам!

— Ще целунеш ли госпожица Джейн!

— Веднага! — Възторгът на Фредерик Мълинър звънтял във всяка сричка. — Още сега ще я целуна!

— Тогава можеш да излезеш — разрешила бавачката. — Сварила съм ти още две яйца.

Фредерик пребледнял, но бързо му минало. Какво значение имали вече такива дреболии? Стиснал твърдо устни и когато проговорил, гласът му звучал спокойно и мъжествено:

— Водете ме при тях!

© 1927 П. Г. Удхаус

© 1997 Жечка Георгиева, превод от английски

P. G. Wodehouse

Portrait of a Disciplinarian, 1927

Сканиране: NomaD, 2007

Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2007

Публикация:

П. Г. Удхаус

СТРИХНИН В СУПАТА…

И МНОГО ДРУГИ ИСТОРИИ

Английска

Подбор и превод от английски: Жечка Георгиева

Художествено оформление: Момчил Колчев

Печатни коли 38. Формат 84/108/16

ИК „КОЛИБРИ“, София, 1997

Печат: „АБАГАР“ ЕООД, В. Търново

ISBN 954-529-065-X

P. G. WODEHOUSE

Very Good Jeeves

Carry on Jeeves

Young Men In Spats

Eggs, Beens and Crumpets

Meet Mr. Mulliner

Mulliner Nights

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4561]

Последна редакция: 2007-12-11 18:00:00

Село във Франция, където през 1346 г. (по време на Стогодишната война) войските на английския крал Едуард III разгромили армията на френския крал Филип VI. — Б. пр.