П. Удхаус - Пеликан в Бландингс

— Не трябва да говориш така.

— Да, но си е така.

— Това не е духът, който ти трябва. Трябва да си казваш: „Кой може да устои на Джони?“

— И отговорът ще бъде „Чичо Аларик.“

Последва тишина, като изключим разбира се птиците, пчелите, насекомите и хармониката на шофьора Ваулс. Линда я наруши с един въпрос. Той беше непрекъснато в мислите й.

— Мислите ли, че наистина ще отидете в затвора, ако се ожените за повереница на съда и са ви казали да не го правите?

Гали би дал всичко да можеше да отговори отрицателно и да даде за пример приятели от Клуба на Пеликаните, които са го правили десетки пъти без последствия, но фактите трябва да се погледнат в очите.

— Боя се, че да. Така казва Джони, а той сигурно знае.

— Ами ако им кажа, че той е единственият мъж на тоя свят, с когото мога да съм щастлива и ще залинея, ако не се оженим? Дали няма да вдигнат бариерата?

— Съмнявам се. Тия, дето правят законите на Англия, са студени като ледени кубчета. Никакви сантименталности.

— Джони смята да опита.

— Не му позволявай. Не му позволявай дори и на сън.

— Разбира се, че няма. Мислите ли, че ще оставя златното си момче да шие пощенски чували в някоя подземна тъмница, където плъховете ще го изгризат до кокал? Толкова е несправедливо! — изплака Линда с мъка. — Искам да кажа, защото съм жена. И двамата ми братя се ожениха за момичета, които чичо Аларик не можеше да понася, но нямаше как да ги направи повереници на гадния му съд, защото са мъже. Той трещя и гърмя, но нямаше какво да стори. А само защото аз съм…

Тя спря внезапно. Таксито на Дж. Робинсън беше спряло пред входната врата и натам се насочи Бийч с куфари в ръцете. Следваше го Джон. Бийч остави куфарите в колата, а след тях се качи и Джон. Дж. Робинсън подкара арабския си жребец с дрънчене и тракане и той се изгуби по алеята, точно когато Линда с още един жалостен вик се отправи към къщата.

И погледът на Гали беше тъжен, когато отмести котката и се измъкна от хамака. Нямаше нужда да му казват какво стои зад тези необичайни събития. Не знаеше как точно се беше случило, но явно добре скроените му планове бяха кривнали по грешна пътека, както поетът Бърнс беше предупредил. Той посегна към монокъла си и вече го лъскаше съсредоточено, когато Линда се върна.

— Замина си! — изрече тя глухо.

— Да, видях.

— Лейди Констанс го е изхвърлила.

— Досетих се.

— Не разбирам — каза озадачено Линда. — Бийч казва, че било, защото разбрала, че не е психоаналитик. Защо трябва да е психоаналитик? Много хора не са. Нищо не разбирам.

Гали поклати глава горчиво. Той разбираше.

— Мисля, че мога да обясня, но по-късно, когато сме по-свободни. Историята е дълга. Как Бийч е разбрал всичко това?

— Обувката му се развързала пред стаята на лейди Констанс и той се навел да я завърже.

— И дочул какво става вътре?

— Да.

Това му звучеше правдиво, макар че се зачуди как ли мъж с конструкцията на Бийч би могъл да се наведе до обувката си.

— Това — рече той, — определено усложнява нещата. Надявах се, че Джони ще поостане в замъка, за да може да обработи проклетия ти чичо и постепенно да го настрои на по-благоразумна вълна. Сега сме пред дилема. Но не се отчайваме. Трябва да има изход, винаги има изход от всичко, и аз със сигурност ще го открия рано или късно. О-хо, ето го пак Бийч. Обзалагам се на пет лири, че идва да ми съобщи, че Нейно благородие иска да ми каже две думи. Да, Бийч?

— Нейно благородие иска да ви каже две думи, мистър Галахад.

— Тогава жалко — отвърна Гали, — защото няма да може да го направи.

— Сър?

— Претърсил си навсякъде, обърнал си всеки камък, обиколил си всички алеи, но не си ме намерил. Мислиш, че съм отишъл до Маркет Бландингс за тютюн. Това е твоята версия, Бийч, и внимавай да я разкажеш без ония заеквания и запъвания, които събуждат подозрението на слушателя. И преди всичко помни, че не трябва да заставаш на един крак. Твоята цел е да предизвикаш у Нейно благородие онова доброволно потискане на подозрението, за което говорят всички драматични критици. Поднеси й една история, коя-та може да се смели. По този начин доста неприятности ще бъдат избегнати — заключи Гали.

Той беше сърцат мъж и не се страхуваше от сестра си Кони. Просто мислеше, че е по-мъдро да не разговаря с нея преди да й е дал време да охлади горещата си кръв. Беше следвал същата политика и в миналото с Джери Джъдсън Честния и Тим Симс Вярното Куче.

Бийч разказа историята колкото може по-сбито и след като лейди Констанс цъкна с език при приемането на новината, той не остана да й предложи безмълвното си съчувствие, а се измъкна толкова бързо, колкото е възможно за човек с неговите габарити. Нямаше търпение да се върне в килера си и да поднови прочита на едно писмо, което беше пристигнало за него със сутрешната поща.