П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

Основоположниците взели идеята от клубовете „Анонимни алкохолици“. Методите ни също са взаимствани от техните. Когато някой от нас усети, че желанието му да изведе една жена на вечеря става непреодолимо, той се обажда на останалите членове на братството, казва им за болката си и те го разубеждават. Обикновено той изтъква, че една вечеря няма да му навреди, но те знаят до какво може да доведе тя. Сочат му неизбежните резултати от тази първа стъпка надолу по стръмнината. Веднъж да се поддаде на изкушението, казват му те, и въпросната вечеря ще бъде последвана от нови вечери, обеди за двама и задушевни срещи в сумрачни будоари. И така, докато въпросният господин не се изтъпани в редингот пред олтара, треперещ като лист до булката и разкъсван от угризения и съжаление, че няма връщане назад. В резултат на всичко това разумът постепенно се връща на мястото си. След бурята настъпва затишие и страстите се уталожват. Мъжът, който се разделя с приятелите си, е отново старият ерген, решен отсега нататък да хвърля в коша парфюмираните покани, да отказва разговори по телефона и да хлътва в първата пряка, щом види на хоризонта пищни женски очертания. Слушаш ли ме, Айви?

— Слушам те — тихо отвърна господин Луелин, определено впечатлен от думите на приятеля си. За двадесет години членство в Анонимните ергени господин Траут си беше изработил забележителна убедителност.

— За съжаление нямаме клон на Анонимните ергени в Лондон, иначе бих ти дал препоръка. Това, което трябва да направиш при пристигането си, е да ангажираш някой здравомислещ, улегнал човек, на когото можеш да се довериш и който ще замести моите хора в моменти на надвисваща опасност от предложение. Един добър адвокат, свикнал да урежда дискретно поръчките на клиентите си, може да ти намери такъв човек. На „Бедфорд Роу“ има една кантора — „Никълс, Еридж и Тръбшоу“ с която съм си сътрудничил отлично през всичките тези години. Сигурен съм, че ще могат да ти намерят някого, който да ти е полезен. Разбира се, няма да е същото. Анонимните ергени няма да бъдат зад гърба ти, но е по-добре от нищо. А аз наистина мисля, че ще имаш нужда от подкрепа. Преди малко ти говорих за калифорнийското слънце и пагубното му влияние и те поздравявах за това, че си решил да му избягаш, но знайно е, че понякога слънце грее и в Англия, тъй че човек трябва да е готов. „Никълс, Еридж и Тръбшоу“. Не забравяй!

— Няма — отвърна господин Луелин.

След като си тръгна от летището, господин Траут се върна в Холивуд и отиде на обяд в „Браун Дърби“, както обикновено в компанията на Фред Басит, Джони Рънсибъл и Дж. Д. Фланъри — всичките заклети членове на Анонимните ергени. Фред Басит, който търгуваше с недвижими имоти, беше сключил изгодна сделка тази сутрин, също както и Дж. Д. Фланъри, който бе литературен агент, така че на масата цареше весела атмосфера. Само господин Траут седеше безмълвен, втренчил се в говеждото си. Мислите му явно витаеха някъде другаде, а подобно поведение не можеше да не извика коментари.

— Ама наистина си много мълчалив днес, друже — отбеляза високо Фред Басит и господин Траут дойде на себе си с лек подскок.

— Съжалявам, приятелю, но съм много разтревожен.

— Това е лошо. И за какво?

— Току-що изпратих Луелин за Лондон.

— В това няма нищо тревожно. Той сигурно ще пристигне невредим.

— Но какво ще стане след това?

— Доколкото го познавам, ще си устрои една богата вечеря.

— Сам? С някой бизнес партньор? Или — гласът на господин Траут прозвуча мрачно, — в компанията на жена?

— Ей богу! — възкликна Джони Рънсибъл.

— Да, разбирам какво имаш предвид — обади се Дж. Д. Фланъри и на масата се възцари гробна тишина.

Това бяха мъже, които можеха да погледнат фактите в очите и да си извадят нужните заключения. Те знаеха, че когато някой е имал пет жени, е безсмислено да се заблуждават, че е имунизиран срещу дяволското привличане на противоположния пол. Опасността, която дебнеше Айвър Луелин, се представи пред очите им с болезнена отчетливост. Това, което бе започнало като безгрижно обедно парти, неочаквано се превърна в напрегнато съвещание на клубния съвет. Веждите се сключиха, устните се свиха и погледите помътняха от тревога. Като че ли виждаха как Айвър Луелин непредпазливо нагазва в Голямото блато, което би накарало дори Шерлок Холмс и доктор Уотсън да потреперят.

— Не можем да сме сигурни, че непременно ще се случи най-лошото — отбеляза накрая Фред Басит. Като човек, който си играе с разните му недвижими имотчета, той винаги гледаше на света през розови очила. — Може би всичко ще е наред. Трябва да имаме предвид, че той тъкмо е излежал дълга присъда като съпруг на Грейс Мълиган. Със сигурност един мъж с подобно преживяване няма да бърза да си сложи отново главата в торбата.

Читать дальше