Фредерик Форсайт - Шепнещ вятър

След двадесет минути докторът долови слаб пулс — младо сърце, което се бореше за живот. Сърцето на два пъти спира и той на два пъти го съживи. Телесната температура започна да се покачва.

Веднъж момичето спря да диша и лекарят вкара в дробовете й собствения си дъх. В стаята беше топло като в сауна и краката й бяха увити във включено на максимум електрическо одеяло.

След час единият й клепач затрепери и синкавите й устни започнаха да порозовяват. Сестрата провери вътрешната температура. Вече бе над опасното равнище и се покачваше. Пулсът стана равномерен и се засили.

След още половин час Шепнещ вятър отвори големите си тъмни очи и прошепна:

— Бен?

Лекарят каза кратка благодарствена молитва към стария Хипократ и всички след него.

— Казвам се Люк, но няма значение. Вече мислех, че сме те изпуснали, малката.

Седнал на своя камък, шерифът видя, че джетрейнджърът се връща. Забеляза го от много километри в неподвижния въздух и чак после чу гневния рев на перките, които цепеха въздуха. На върха беше абсолютно спокойно. Когато Джери кацна, шериф Люис повика седналия отпред заместник.

— Вземи две одеяла и ела тук. — Когато колегата му слезе при него, той посочи с ръка. — Донеси и него.

Младежът сбърчи нос.

— Уф, шерифе…

— Просто го направи. Той някога е бил човек. Заслужава християнско погребение.

Скелетът на коня лежеше малко настрани. Кожата, плътта, мускулите и сухожилията отдавна бяха изтлели. От опашката и гривата навярно бяха станали чудесни гнезда. Но изтърканите от жилавата трева в равнините зъби все още си бяха на мястото. Юздата се бе превърнала почти на прах, но стоманената юздечка лъщеше между зъбите.

Кафявите копита бяха непокътнати, както и четирите подкови, много отдавна заковани от някой кавалерийски ковач.

Скелетът на мъжа беше на няколко метра оттам. Лежеше по гръб, сякаш бе умрял в съня си. От дрехите му не беше останало почти нищо — само парчета потъмняла еленова кожа, полепнала по ребрата. Заместникът разгъна едното одеяло и започна да събира костите. Шерифът се върна при вещите на ездача.

Много сезони вятър, дъжд и сняг бяха превърнали седлото и самара в купчина изтляла кожа. Ала сред тях лъщяха няколко месингови патрона. Люис ги взе.

Целият червено-кафяв от ръжда, ловджийският нож бе пъхнат в останки от украсена с мъниста ножница, която при допира му се разсипа на прах. Коженият калъф на пушката беше разкъсан от птиците, но самото оръжие лежеше, обвито в скреж и покрито с ръжда от годините.

Озадачиха го двете стрели в колчана и брадвата. Изглеждаха почти нови. Имаше и тока, закрепена за стар кожен ремък, оцелял от всички стихии на времето.

Шерифът взе вещите, уви ги във второто одеяло, за последен път погледна, за да се увери, че не е останало нищо, и се качи в хеликоптера. Заместникът седеше отзад при другия вързоп.

Джетрейнджърът се издигна в небето и пое към зелената маса на националния горски парк.

Шериф Люис сведе очи към покрития със сняг Лейк Форк. Щяха да организират експедиция, за да приберат труповете, но той знаеше, че никой не е оцелял. Докато се взираше в скалите и дърветата, шерифът се чудеше за младежа, когото беше преследвал в тази жестока планина.

От хиляда и петстотин метра височина той се озърна надясно към Рок Крийк и видя, че по междущатската магистрала отново има движение. Прелетяха над Ред Лодж и Джери се свърза със заместник-шерифа, който бе останал там. Той съобщи, че момичето било в интензивното отделение и било живо.

На шест и половина километра северно от Бриджър чернееха стотината акра опожарена прерия, а на тридесет километра оттам бяха грижливо поддържаните морави и породистите говеда в ранчото на Брадок.

Хеликоптерът прекоси Йелоустоун и шосето на запад за Боузман и започна да се спуска. Скоро кацнаха на летището в Билингс.

— Роден от жена, човек е краткодневен 4 4 Йов, 14: 1. — Б.пр. .

Беше краят на февруари и в малкото гробище в Ред Лодж цареше лют студ. До прясно изкопания гроб бе положен евтин чамов ковчег.

Свещеникът мънкаше в студа, двамата гробари търкаха ръце и чакаха. До гроба стоеше само една жена с дебело палто, но гологлава. По раменете й се стичаха вълни гарвановочерна коса.

Под тисовете в другия край на гробището стоеше едър мъж и наблюдаваше, но не се приближаваше. Носеше шуба, подплатена с овча кожа, и на гърдите му блестеше шерифска звезда.

Беше странна зима, помисли си мъжът под дървото. Очевидно по-скоро облекчена, отколкото опечалена, овдовялата госпожа Брадок бе напуснала усамотението си и беше поела председателството на „Брадок Бийф Инк.“. Бе си направила прическа и редовно ходеше на козметик, носеше елегантни дрехи и водеше светски живот.