Фредерик Форсайт - Шепнещ вятър

— Само още малко преди залез слънце — каза й следотърсачът. — Още малко и ще сме свободни.

Качи се на седлото и подкара кобилата напред. След десет минути преследвачите му стигнаха до платото. Младежът беше на километър и половина от тях.

Когато излязоха от гората, радиостанциите проработиха. Шериф Люис се свърза с Джери и научи съдбата на малкия хеликоптер „Сикорски“. Джери се намираше на летището в Билингс и бе взел по-голям „Бел Джетрейнджър“.

— Кацни тук, Джери. Не се безпокой за снайпериста. Той е на повече от километър и половина. Имаме ранен. А, и кажи на оня цивилен доброволец със самолета, че имам нужда от него. Искам да прелети над платото Силвър Рън, не по-ниско от хиляда и петстотин метра. Да търси ездач, който се насочва към планината.

Минаваше три и слънцето се спускаше на запад към върховете. Когато се плъзнеше зад Спирит и Беъртуут, бързо щеше да се смрачи.

Пръв стигна Джери с джетрейнджъра и разтърси синьото небе, после кацна. Качиха майора на борда и с него тръгна един от заместник-шерифите. Полицейският пилот излетя и се свърза по радиостанцията с билингската болница, за да поиска разрешение за кацане и да предупреди, че кара ранен.

Останалите конници продължиха по платото.

— Има един поток, за който той сигурно не знае — каза старшият лесничей, който яздеше до шерифа. — Лейк Форк. Дълбок, тесен, със стръмни брегове. С кон може да се прекоси само на едно място. Ще му трябват години, за да го открие. Там ще можем да го настигнем.

— Ами ако чака в дърветата, насочил оная пушка срещу нас? Не искам да изгубя никой от вас.

— Тогава какво ще правим?

— Спокойно — отвърна Люис. — Той не може да стигне до Уайоминг. Не и с въздушното наблюдение.

— Освен ако не продължи през нощта.

— Конят му е изтощен, момичето е обуто с бели копринени пантофки. Времето му изтича и той го знае. Просто няма да го изпускаме от поглед и ще чакаме самолета.

Самолетът пристигна малко преди четири. Бе се наложило да повикат пилота от службата му в Билингс. Младежът работеше като продавач в магазинна спортни принадлежности. Започнаха да различават върхарите на дърветата по стръмните брегове на Лейк Форк.

По радиостанцията на шерифа изпращя гласът на пилота.

— Какво ви интересува?

— Пред нас има мъж, който води кон с увито в одеяло момиче на гърба. Виждаш ли го?

Издигнал се високо във въздуха, самолетът „Пайпър Къб“ се наклони и зави към потока.

— Виждам го. Там има тясна клисура. Той влиза сред дърветата.

— Не се приближавай. Има пушка и е адски точен.

Самолетът се издигна над потока на три километра пред тях.

— Все още го виждам. Води коня надолу към потока на дъното на клисурата.

— Няма да стигне до отсрещния бряг — изсъска лесничеят. — Сега можем да го настигнем.

Препуснаха. Брадок, синът му и останалите трима телохранители с празни кобури бяха последни.

— Не се спускай — отново предупреди шерифът. — Ако се приближиш, той може да стреля от дърветата. Вече стреля по Джери.

— Джери е бил на височина сто и осемдесет метра — изпращя гласът на пилота. — Аз се движа със сто и двайсет възела на височина един километър. Така или иначе, той, изглежда, е намерил пътя за оттатък. Излиза на платото Хелроуринг.

Шерифът погледна лесничея и изсумтя.

— Все едно и преди е идвал тук — смутено каза лесничеят.

— Може и да е идвал — отвърна Люис.

— Невъзможно. Без наше знание няма как да го е направил.

Групата стигна до ръба на каньона, но гъсто растящите борове скриваха изтощения младеж, който теглеше коня си и неговия товар от отсрещната страна.

Лесничеят знаеше единствения път през клисурата, но следите от копитата на Роузбъд показваха, че го знае и беглецът. Когато излязоха на второто плато, той отново бе само тъмно петно в далечината.

— Започва да се смрачава и горивото свършва — каза пилотът.

— Една последна обиколка — настоя шерифът. — Къде се намира той?

— Стигна до планината. Катери се по северния склон. Но изглежда, че конят изнемогва. Постоянно се препъва. Предполагам, че по изгрев слънце ще го настигнете. Успешно преследване, шерифе.

Самолетът обърна в помръкващото небе и полетя към Билингс.

— Ще продължаваме ли, шерифе? — попита един от заместниците му. Люис поклати глава. Въздухът беше рядък, всички се задъхваха за кислород, нощта бързо се спускаше.

— Не и по тъмно. Ще останем тук до утре сутрин.

Направиха лагера в края над потока, с лице към върха на юг, който на избледняващата светлина изглеждаше толкова близо, че сякаш се извисяваше точно над хората и конете.