Фредерик Форсайт - Шепнещ вятър

Журналистът възторжено описваше предстоящата сватба на Кевин Брадок и Линда Пикет. Церемонията щяла да е на 20 октомври във великолепното ранчо на юг от Лоръл Таун. Като се имало предвид топлото време, тържеството щяло да се проведе на обширните морави в имението. Започвало в два часа. Сред гостите щели да са каймакът на обществото и бизнеселитът на щата Монтана. Чарли продължи до края на страницата. Бен Крейг кимаше и запомняше.

На другия ден командирът на форта събра всички на плаца. На 21 октомври затваряли лятната атракция „Форт Херитидж“ за през зимните месеци, съобщи той. Постигнали невероятен успех и от целия щат получавали поздравителни писма от представители на образователните и законодателните институции.

— През четирите дни до затварянето ще има много работа — каза професор Ингълс на младите си подчинени. — Предпоследния ден трябва да се раздадат заплатите. Трябва да почистим форта и да го приготвим за суровата зима.

След това Чарли отведе Бен Крейг настрани.

— Е, Бен, краят наближава — каза тя. — Когато свършим, всички пак ще облечем нормалните си дрехи. Всъщност, предполагам, че това са твоите нормални дрехи. Е, ще получиш пачка долари. Можем да отидем в Билингс и да ти изберем маратонки, дънки, спортни ризи и няколко якета за зимата. После искам да дойдеш в Боузман с мен. Ще ти намеря хубава квартира и ще те запозная с хора, които могат да ти помогнат.

— Добре, Чарли — отвърна следотърсачът.

Същата вечер той почука на вратата на професора. Джон Ингълс седеше на бюрото си. В ъгъла бумтеше печка с дърва. Професорът топло поздрави облечения си в кожени дрехи гостенин. Бе впечатлен от момъка, от познанията му за пустошта и старата граница и от факта, че нито веднъж не бе излязъл извън ролята си. С такива знания и университетска степен можеше да му намери място във факултета.

— Бен, момчето ми, с какво мога да ти помогна?

Очакваше да е в състояние да му даде бащински съвет за бъдещето.

— Имате ли карта, господин майор?

— Карта ли? Да, имам. На кой район?

— От форта на север до Йелоустоун, господине.

— Добра идея. Винаги е полезно да знаеш къде си и какви са земите наоколо. Ето.

Той разгъна картата на бюрото и му обясни. Крейг беше виждал военни карти, но на тях нямаше почти нищо освен особеностите, забелязани от малцината трапери и следотърсачи. Тази обаче бе покрита с линии и пъстри петна.

— Това тук е фортът, от северната страна на планина Западен Прайър. На север е Йелоустоун, на юг — Прайър. Това е Билингс, а това е градът, от който идвам аз, Боузман.

Крейг прокара показалец по сто и петдесет километровата линия между двата града и попита:

— Това Боузманският път ли е?

— Точно така са го наричали някога. Сега е асфалтово шосе, разбира се.

Младежът не знаеше какво е асфалтово шосе, но реши, че може да е дългата ивица черна скала, която беше видял на лунната светлина. На едромащабната карта бяха представени десетки по-малки градчета, както и ранчото на южния бряг на Йелоустоун при сливането й с Кларкс Крийк. Той благодари на майора и му върна картата.

В нощта на 19 октомври Бен Крейг си легна веднага след вечеря. Никой не намери това за странно. Всички младежи бяха прекарали деня в чистене, смазване на металните части преди зимния студ и прибиране на инструментите в здрави бараки за следващата пролет. Другите в спалнята си легнаха към десет и бързо заспаха. Никой не обърна внимание, че под одеялото следотърсачът е напълно облечен.

Той стана в полунощ, нахлупи лисичата си шапка, сгъна две одеяла и безшумно излезе. Никой не го видя да отива в конюшнята, където оседла Роузбъд. Беше се погрижил кобилата да получи двойна порция овес, за да има повече сили.

После се вмъкна в ковачницата и взе вещите, които беше набелязал предния ден: брадва с калъф за носене на колан, лост и резачка за метал.

С помощта на лоста разби скобата и катинара на вратата на оръжейната и когато влезе вътре, с резачката за метал преряза веригата, прекарана през предпазителите на спусъците на пушките. Всички бяха копия, освен една. Той взе своята „Шарпс“ модел 52-ра година и излезе.

Изведе Роузбъд от конюшнята, отиде при малката задна врата край черквата, отлости я и излезе от форта. Двете му одеяла бяха зад седлото заедно с бизонската кожа. Пушката висеше в калъфа си до лявото му коляно, а до дясното беше колчанът с четирите стрели. Носеше лъка преметнат на гърба си. Когато се отдалечи на половин километър, яхна кобилата.