Фредерик Форсайт - Шепнещ вятър

В другия край на пасището Крейг стигна до портата към плевниците, мина пред нея и я остави отворена. Докато прекосяваше настлания с плочи двор, го спряха двама патрулиращи охранители.

— Ти сигурно си от трупата, нали?

Крейг ги погледна и кимна.

— Изгубил си се. Иди ей там и ще видиш останалите зад къщата.

Той тръгна по алеята и изчака двамата да се скрият, после се върна и продължи към музиката. Сватбеният марш му бе непознат.

Безупречен в белия си смокинг, Кевин Брадок стоеше пред олтара заедно с кума. Двадесет сантиметра по-нисък от баща си и двадесет килограма по-лек, той имаше тесни рамене и голям задник. Няколко пъпки, към които кожата му имаше склонност, украсяваха бузите му, отчасти скрити от пудрата на майка му.

Госпожа Пикет и родителите на Брадок седяха от двете страни на пътеката на първия ред. В другия край на пътеката се появи Линда Пикет, хванала баща си под ръка. Беше възхитително красива в бялата си копринена сватбена рокля, докарана от Париж. Лицето й бе бледо и напрегнато. Гледаше право напред и не се усмихваше.

Когато закрачи към олтара, към нея се обърнаха хиляда глави. Зад гостите стояха многобройни сервитьори. Зад тях се появи самотен конник.

Майкъл Пикет остави дъщеря си до Кевин Брадок и седна до жена си. Тя бършеше очите си. Проповедникът вдигна глава.

— Скъпи гости, днес сме се събрали тук, за да свържем този мъж и тази жена в свещен брак — започна той, когато маршът утихна. Дори да беше забелязал ездача, който го наблюдаваше от петдесетина метра, не го показа. Десетина сервитьори отскочиха когато кобилата направи няколко крачки напред. Дори охранителите около моравата зяпаха двойката пред олтара.

Проповедникът продължи:

— В което свещено състояние тези двама души сега ще бъдат свързани.

Госпожа Пикет хлипаше. Брадок я погледна ядосано. Проповедникът с изненада видя, че от очите на младоженката се отронват сълзи и бавно потичат по бузите й, но предположи, че плаче от радост.

— И ако някой може да представи основателна причина, поради която те да не могат законно да се свържат, нека говори сега или завинаги да замълчи.

Свещеникът вдигна поглед от текста и се усмихна на множеството.

— Аз ще говоря. Тя е сгодена за мен.

Гласът бе младежки и силен и стигна до всяко ъгълче на моравата. Кобилата препусна напред. Сервитьори полетяха на земята. Двама охранители се хвърлиха към конника. И двамата бяха изритани в лицето и се проснаха сред последните два реда гости. Викаха мъже, пищяха жени, проповедникът зяпна.

Роузбъд препусна още по-бързо. Ездачът дръпна юздите и обърна главата й наляво. С дясната си ръка се пресегна надолу, прегърна момичето през тънката талия и го вдигна. За секунда тя полетя пред тялото му, после се плъзна отзад, прехвърли крак през бизонската кожа и го хвана през кръста.

Конят прескочи първия ред и бялата ограда и продължи през високата прерийна трева. На моравата настана пълен хаос.

Всички гости крещяха. Стадото заобиколи зад ъгъла и излезе на грижливо окосената морава. Един от четиримата телохранители на Брадок се затича покрай проповедника, извади пистолета си и се прицели в отдалечаващия се кон. Майкъл Пикет извика: „Нееее“, хвърли се към него, хвана го за ръката и я блъсна нагоре. Докато се бореха, пистолетът изгърмя три пъти.

Това беше достатъчно и за хората, и за бичетата. Запреобръщаха се столове, по моравата се пръснаха блюда с омари и раци. Един местен кмет се просна върху пирамида кристални чаши и падна на земята сред дъжд от скъп кристал. Проповедникът се скри под олтара, където се срещна с младоженеца.

На главната отбивка бяха паркирани две патрулни коли на местната шерифска служба с четирима полицаи. Бяха дошли, за да насочват автомобилите, и ги бяха поканили да се почерпят. Полицаите чуха изстрелите, спогледаха се, захвърлиха бургерите си и се затичаха към моравата.

По пътя единият се блъсна в бягащ сервитьор, хвана го за реверите на бялото му сако и викна:

— Какво става тук, по дяволите?

Другите трима зяпаха хаоса с отворени усти. Старшият заместник-шериф изслуша сервитьора и каза на един от колегите си:

— Иди в колата и кажи на шерифа, че имаме проблем.

В събота следобед шериф Пол Люис обикновено не седеше в службата си, но имаше административна работа, която искаше да свърши преди началото на новата седмица. В два и двадесет на вратата се появи дежурният главен заместник-шериф.

— Имаме проблем в ранчото. — Държеше телефон. — На сватбата на Брадок. Ед се обажда. Току-що отвлекли младоженката.