Фредерик Форсайт - Дяволската алтернатива

— През декември миналата година топла вълна, придвижваща се откъм Черно море и Босфора, обхвана цяла Украйна и Кубан. Това и преди се е случвало в тези региони, но този път горещото време се задържа по-дълго. Първият сняг се разтопи. След десет дни, сякаш за да навакса, времето стана мразовито. Температурите стигнаха до петнайсет, дори до двайсет градуса под нулата.

— Което сигурно е навредило на пшеницата — предположи президентът.

— Господин президент — намеси се Робърт Бенсън от ЦРУ, — най-добрите ни специалисти по селското стопанство твърдят, че руснаците ще се радват, ако успеят да спасят петдесет процента от украинската и кубанската реколта. Нанесените щети са огромни и непоправими.

— Това ли ми показахте на екрана? — попита Матюс.

— Не, сър — отвърна му Поклевски. — Стигнахме до предмета на настоящото съвещание. Останалите шейсет процента от съветската реколта, които представляват около сто и четиридесет милиона тона, идват от целинните земи, разорани за пръв път от Хрушчов в началото на шейсетте години, и от Черноземието в подножието на Урал. Отвъд тази планинска верига, в Сибир има съвсем малко зърнени насаждения. Показахме ви точно тези подуралски територии.

— И какво става там? — попита Матюс.

— Нещо странно и необяснимо, сър. В тези области има предимно пролетна пшеница, която се засява през март-април след разтопяването на снеговете. Вече би трябвало да е избуяла и да се зеленее. А тя расте рехава и има нездрав вид, като че кара някаква болест.

— Това също ли се дължи на времето? — поинтересува се президентът.

— Не. Зимата и пролетта в тази част на Съюза бяха малко по-влажни от обикновено, но съвсем нормални. Сега слънцето грее и времето е сухо. Чудесни условия за пшеницата.

— Каква територия обхваща тази… болест?

Бенсън отново се намеси:

— Не знаем, господин президент. Заснели сме само около петдесет ленти по този проблем. Насочваме повечето си спътници към военни обекти. Следим предимно придвижванията на войсковите части, новите ракетни бази и военните заводи. Но имаме основания да предположим, че това „нещо“ по пшеницата се разпростира върху много от засетите площи.

— И какво смятате да предприемете?

— Бихме искали — каза в заключение Поклевски — да посветим повече сили и средства на този проблем и да разберем каква заплаха представлява той за руснаците. Бихме могли да се опитаме да изпратим делегации от бизнесмени в тези райони. Ще се наложи да снемем някои спътници от други неприоритетни задачи и да насочим камерите им натам. Смятаме, че за Америка е жизненоважно да разбере точно пред каква беда е изправена Москва.

Матюс се замисли и погледна часовника си. След десет минути трябваше да посрещне някакви еколози, които да му връчат поредния почетен диплом. Преди обяд имаше среща с главния прокурор, с когото щяха да обсъждат новия кодекс на труда. Матюс стана.

— Добре, господа. Съгласен съм с предложението ви. До трийсет дни очаквам от вас отговора на този важен въпрос.

Десет дни по-късно генерал Карл Тейлър седеше в кабинета на Робърт Бенсън, директора на Централното разузнавателно управление, и гледаше собствения си доклад и прикрепения към него плик със снимки, които лежаха на ниската масичка пред коленете му.

— Пълна загадка! Нищо не разбирам, Боб!

Бенсън бе застанал до редицата големи, плъзгащи се прозорци, които покриваха от край до край една от стените в кабинета на шефа на американското разузнаване, и гледаха на север-северозапад към гъстата гора, зад която течеше река Потомак. Като всички свои предшественици, и той обичаше тази гледка. Особено през късната пролет и в началото на лятото, когато короните на дърветата бяха обагрени в нежно зелен цвят. Обърна се с лице към Тейлър и седна срещу него.

— Моите специалисти по зърнените насаждения също са безпомощни, Карл. Не искам да се обръщам към Министерството на земеделието. Каквото и да е това, което става с пшеницата в Русия, трябва да го пазим в тайна. Ако потърсим помощ от външни хора, само след седмица ще прочетем за проблема в пресата. Все пак до какви изводи стигна твоята служба?

— На снимките се вижда, че тази епидемия или… не знам как да я нарека… не е всеобхватна — каза Тейлър. — Дори няма регионален характер. Точно тук е загадката. Ако причините са метеорологически, би трябвало да има някакви аномалии във времето, а такива нямаше. Ако е болест по растенията, логично е да е ограничена в определени райони. Същото важи и за паразитите. Но тя се появява неравномерно. Пояси от здрава висока пшеница растат редом до засегнати насаждения. Наблюденията на „Кондорите“ не показват логична схема на разпространение на „болестта“. Вие открихте ли нещо?