Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Останалите „брадати“ се държаха настрана от ОАС, на разположение на SDECE. Част от тях, бивши професионални главорези от подземния свят, поддържаха старите си връзки и в не един случай прибягваха до помощта на отколешни приятели при изпълнението на особено мръсна правителствена задача. Именно тези действия породиха във Франция слуховете за наличието на „успоредна“ (неофициална) полиция под началството на г-н Жак Фокар, един от най-приближените на президента Дьо Гол. Всъщност „успоредна“ полиция не съществуваше, а действията, които й приписваха, се извършваха от Оперативното управление или от временно вербувани босове от френската мафия.

Корсиканците, които преобладаваха както в парижкия и в марсилския подземен свят, така и в Оперативното управление, знаеха нещичко за кръвните отмъщения, така че след избиването на седемте „брадати“ в Алжир срещу ОАС бе обявена вендета. По същия начин, по който корсиканският подземен свят помогна на съюзниците при дебаркирането в Южна Франция през 1944 г. (ръководен, естествено, от собствените си интереси — за награда корсиканците получиха лъвския пай от престъпния бизнес по Лазурния бряг), в началото на шестдесетте години те отново се сражаваха за Франция срещу ОАС. Голяма част от оасовците бяха pieds noirs (родени в Алжир французи) и почти не се различаваха от корсиканците, така че понякога войната ставаше почти братоубийствена.

Докато се точеше процесът срещу Бастиан-Тири и неговите другари, кампанията на ОАС също пое своя ход. Неин вдъхновител бе полковник Антоан Аргу — задкулисен подстрекател на атентата в Пти Кламар. Випускник на един от най-авторитетните френски университети — Ecole Polytechnique, — Аргу имаше буден ум и неукротима енергия. Като лейтенант в Дьо Головата свободна Франция, той се бе сражавал за освобождаването на родината си от фашистите. По-късно бе командвал кавалерийски полк в Алжир. Дребен и жилест, Аргу бе блестящ, но и безмилостен военен, който през 1962 година стана оперативен началник на ОАС в изгнание.

Опитен във воденето на психологическа война, той разбираше, че борбата срещу Франция на Дьо Гол трябва да се води на всички равнища: чрез терор, дипломация, въздействие върху общественото мнение. Като част от кампанията Аргу организира поредица интервюта за вестници и телевизионни компании из цяла Западна Европа, в които бившият френски външен министър Жорж Бидо, ръководител на политическото крило на ОАС — Националния съвет на Съпротивата, трябваше да изложи в „благопристойна“ светлина антиголистката позиция на организацията.

Аргу използваше максимално огромния си интелект, благодарение на който някога бе станал най-младият полковник във Френската армия, а сега се бе превърнал в най-опасния човек на ОАС. Той уреди за Бидо поредица от интервюта с главните осведомителни агенции и кореспонденти на вестници, по време на които старият политик получи възможността да наметне приемлива мантия върху раменете на оаските бандити.

Успехът на вдъхновяваната от Аргу пропагандна операция разтревожи френското правителство не по-малко от терористичните акции и вълната от избухващи в кина и кафенета из цяла Франция пластични бомби. На 14 февруари бе разкрит нов заговор срещу генерал Дьо Гол. На следващия ден той трябваше да говори пред личния състав на Военното училище на Марсово поле. Планът предвиждаше генералът да бъде застрелян отзад, от укрепил се под съседна стряха снайперист.

Във връзка с този атентат по-късно пред съда бяха изправени Жан Бишон, артилерийският капитан Робер Поанар и преподавателката по английски във Военната академия мадам Пол-Русле дьо Лифиак. Снайперистът трябваше да бъде Жорж Ватен, но Куция и този път се измъкна. В апартамента на Поанар бе намерена карабина с оптически прицел и тримата бяха арестувани. По време на процеса се установи, че като търсели начин да внедрят Ватен и оръжието му на територията на академията, те се обърнали за помощ към старшината Мариус То, чиято първа работа била да отиде в полицията. Генерал Дьо Гол участвува в церемонията в определения час на петнадесети, но за огромно свое неудоволствие прие да пристигне в брониран автомобил.

Заговорът бе невероятно любителски, но все пак раздразни Дьо Гол. На следващия ден той извика министъра на вътрешните работи Фре и заяви пред отговорния за националната сигурност висш служител, като удряше с юмрук по бюрото си:

— Вече се прекали с тези заговори!