Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Докато главният снайперист, бившият легионер Варга, разкъсваше гумите, останалите изпразниха пълнителите си по отдалечаващото се задно стъкло. Няколко куршума пробиха каросерията, а един натроши стъклото, след като мина на сантиметри от носа на президента. Полковник Дьо Боасию се обърна и изрева към тъста и тъща си: „Долу!“ Мадам Дьо Гол наведе глава в скута на съпруга си. Генералът промълви хладно. „Какво, пак ли?“ — и се извърна да погледне назад.

Мару стисна тресящия се волан и леко зави по посока на поднасянето, като в същото време отпусна педала на газта. За миг ситроенът загуби мощ, след което отново се устреми напред към кръстовището с Авеню дю Боа — страничната улица, където ги причакваше втората група на ОАС. Колата на охраната, незасегната от никакъв куршум, следваше плътно Мару.

Скоростта на приближаващите автомобили поставяше две ясни алтернативи пред Бугрене дьо ла Токне, чакащ с работещ двигател в Авеню дю Боа: да препречи пътя и приеме сигурната смърт, нарязан на парчета от устремения метал, или да отпусне съединителя с половин секунда закъснение. Той избра второто. Когато колата му излетя от страничната улица и се изравни с колоната, до нея се оказа не автомобилът на Дьо Гол, а този на телохранителя Джудер и комисар Дюкре.

Подал се до кръста от Десния прозорец, Ватен изпразни автомата си по задницата на каращия пред него ситроен, през чието строшено задно стъкло се виждаше надменният профил на Дьо Гол.

— Защо не отвръщат на стрелбата тези идиоти? — попита огорчен Дьо Гол. Джудер се опитваше да стреля по атентаторите през трите метра, делящи двете коли, но му пречеше собственият шофьор. Дюкре изкрещя към последния да не изостава от президента. Миг по-късно хората от ОАС бяха далече зад тях. Двамата моторизирани конвои, единият от които бе почти съборен от внезапната поява на Дьо ла Токне от страничната улица, се окопитиха и приближиха ситроените. Цялата колона се вля в кръговото движение при кръстовището, отмина го и продължи към Вилакубле 4 4 Градче край Париж. — Б.пр. .

На мястото на нападението хората от ОАС нямаха време за взаимни обвинения. Те щяха да последват по-късно. Като зарязаха трите коли, използувани в операцията, те се метнаха в предназначените за изтегляне автомобили и изчезнаха в сгъстяващия се мрак.

Комисар Дюкре извика по радиото в колата Вилакубле и съобщи накратко какво се е случило. Когато колоната пристигна там след десет минути, генерал Дьо Гол настоя да отиде направо на площадката, където чакаше хеликоптерът. Докато колата спираше, тълпа офицери и служители я заобиколиха, отвориха вратите и помогнаха на потресената мадам Дьо Гол да слезе. Генералът се подаде изпод натрошените стъкла от другата страна и отърси реверите си. Без да обръща внимание на паническите въпроси и загрижените възклицания на насъбраните офицери, той заобиколи колата, за да поеме ръката на съпругата си.

— Ела, мила, отиваме си вкъщи — каза той и най-сетне сподели с офицерите от военновъздушната база своето мнение за ОАС: — Не ги бива да стрелят. — След това придружи съпругата си до хеликоптера и седна до нея. Към тях се присъедини Джудер и всички отлетяха за уикенд в провинцията.

Франсис Мару остана долу на пистата, с пепелявосиво лице, неподвижен зад волана на колата. Двете десни гуми накрая бяха свършили и ситроенът се бе движил върху джантите. Дюкре промълви кратко поздравление, след което продължи да изяснява обстановката.

Докато журналистите от цял свят изказваха какви ли не предположения във връзка с покушението и поради липса на по-добро пълнеха вестниците с лични догадки, френската полиция, под ръководството на Националната сигурност, провеждаше с помощта на Тайната служба и жандармерията своята най-голяма операция в историята на страната. Скоро тя щеше да прерасне в общонационално издирване, чиито размери щяха едва по-късно да бъдат надхвърлени от издирването на друг убиец. Неговата история е все още неизяснена, но случаят й досега се води в архивите под кодовото название „Чакал“.

Първият успех дойде на трети септември и както често става в полицейската практика, той се дължеше на една рутинна проверка. Край град Валанс, южно от Лион, на главния път от Париж за Марсилия, полицейски пост спря частна кола с четирима мъже. Тук за един ден проверяваха документите на стотици хора, но в случая един от пътниците нямаше документи. Заяви, че ги е загубил. Той и останалите трима бяха откарани във Валанс за обичайния разпит. Там установиха, че първите трима нямат нищо общо с четвъртия, освен дето го бяха взели на стоп. Освободиха ги. Снетите от четвъртия мъж пръстови отпечатъци бяха изпратени в Париж просто да се провери дали е човекът, за който се представя. Резултатът дойде след дванадесет часа: отпечатъците принадлежаха на двадесет и две годишен дезертьор от Чуждестранния легион, който подлежеше на военен съд. Но името, което беше дал, бе точно: Пиер-Дьони Магад.