Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Магад бе откаран в районното управление на Следствената полиция в Лион. Докато чакаха в преддверието за разпит, един полицай от охраната го попита закачливо:

— Е, какво ще кажеш за Пти Кламар?

Магад безпомощно сви рамене.

— Добре… Какво ви интересува?

Докато писалките на стенографите изпълваха бележник след бележник, Магад „пя“ пред смаяните полицаи в продължение на осем часа. Той назова всеки един от замесените в Пти Кламар, както и деветима други, играли по-незначителни роли в различните етапи на заговора или доставили необходими съоръжения. Общо двадесет и двама души. Ловът започваше, но този път полицията знаеше кого да търси.

В края на краищата само един се измъкна и не е заловен до ден-днешен. Жорж Ватен изчезна и се предполага, че живее в Испания, заедно с повечето останали ръководители на ОАС, сред цивилни заселници от Алжир.

Предварителното разследване и подготовката на обвинителните актове срещу Бастиан-Тири, Бугрене дьо ла Токне и останалите ръководители на заговора приключиха през месец декември. През януари хиляда деветстотин и шестдесет и трета година цялата група бе изправена пред съда.

Докато продължаваше процесът, ОАС събираше сили за ново нападение по всички фронтове срещу голисткото правителство, а френските тайни служби се бореха срещу организацията със зъби и нокти. Зад кулисите на забавния парижки живот, под лустрото на културата и цивилизацията се водеше една от най-ожесточените и садистични подмолни войни, известни на съвременната история.

Френската тайна служба се нарича Service de Documentation Exterieure et de Contre-Espionage, съкратено SDECE. Нейните функции включват както шпионаж извън Франция, така и контрашпионаж вътре в страната, макар че се случва отделните служби да навлизат в чужда територия. Първо управление отговаря за чистото разузнаване и е разделено на отдели, означени с буквата R, от renseignement (информация). Те са R1 — Анализ на агентурни данни; R2 — Източна Европа; R3 — Западна Европа; R4 — Африка; R5 — Близкия изток; R6 — Далечния изток; R7 — Америка/Западно полукълбо. Второ управление се занимава с контрашпионаж. Трето и Четвърто образуват службата, отговаряща за комунистическите движения, Шесто отговаря за финансите и Седмо за администрацията.

Пето управление се нарича с една-единствена дума — оперативно. То бе сърцето на войната срещу ОАС. Неговите стотина главорези поеха по бойната пътека от главната квартира, разположена в няколко безлични сгради на булевард Мортие, недалеч от Порт дьо Лила — мърляво предградие в североизточната част на Париж. Предимно корсиканци, те бяха най-близкото подобие, което животът може да ни поднесе за „мъжаги“. Най-напред ги подготвяха физически до съвършенство, след което ги изпращаха на школа в Сатори. Отделени от другите, там ги посвещаваха във всички тайни на унищожението. Превръщаха се в специалисти по използуване на лично оръжие, ръкопашен бой, карате и джудо. Минаваха курсове по радиовръзка, диверсия и саботаж, техника на разпита със или без инквизиция, отвличане, палеж и убийство.

Някои от тях владееха само френски, други говореха свободно няколко езика и се чувстваха като у дома си във всяка столица на света. Имаха пълномощието да убиват при изпълнение на служебните си задачи и често го използваха.

Когато дейността на ОАС стана твърде кървава и безогледна, генерал Южен Гибо, директорът на SDECE, най-сетне свали намордниците на тези мъже и ги насъска срещу организацията. Част от тях се включиха в ОАС и проникнаха в най-висшите й органи. Оттам те само подаваха информация, въз основа на която действаха други, така че с тяхна помощ мнозина посланици на организацията бяха заловени от полицията, докато изпълняваха задачи във Франция или другаде. Но имаше случаи, когато търсените лица не можеха да бъдат подмамени в страната и бяха безмилостно унищожени вън от нея. Мнозина от близките на изчезнали хора от ОАС бяха убедени, че те са били просто ликвидирани от Оперативното отделение.

Не че ОАС се нуждаеше от уроци по насилие. Членовете на организацията ненавиждаха, повече от всеки полицай, служителите от Оперативното управление, наричани от тях „брадатите“ заради подмолната им роля. В последните дни на борбата за надмощие в Алжир между ОАС и голисткото правителство организацията залови живи седем „брадати“. Телата им бяха открити по-късно, увиснали от балкони и улични лампи, с отрязани уши и носове. Така се водеше тайната война и цялата истина за това кой е загинал мъчително, от чии ръце и в кое мазе, никога няма да излезе наяве.