Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Защо един несъмнено надарен човек като Пол Гоосенс тръгна по наклонената плоскост, и то на средна възраст, си остана тайна както за малцината му приятели, така и за значително по-многобройните му клиенти и белгийската полиция. През тридесетте години вярна служба във Фабрик Насионал в Лиеж той си бе извоювал име на безупречно точен специалист в една инженерна област, където точността е задължителна. Честността му също не будеше никакви съмнения. За тези три десетилетия Гоосенс се превърна във водещ специалист в широката гама от оръжия, произвеждани от тази реномирана фирма — от миниатюрните дамски автоматични пистолети до най-тежките картечници.

Годините, които бе прекарал по време на войната, бяха забележителни. Макар да продължи службата си в оръжейната фабрика и след като окупаторите я впрегнаха във военните усилия на нацистите, извършените по-късно разследвания бяха доказали категорично нелегалното му сътрудничество със Съпротивата. Той бе участвал по собствена инициатива в поддържането на цяла верига нелегални квартири, използувани за укриване на свалени съюзнически пилоти, а във фабриката бе ръководил саботажна група, осигуряваща неточната стрелба на една голяма част от лиежкото производство, докато друга част просто избухваше при петдесетия изстрел и оставяше на място немските войници. Всичко това — дотолкова скромен и непретенциозен бе този човек — адвокатите му по-късно трябваше да го измъкват от него с ченгел и да го представят победоносно в съда в негова защита. То изигра голяма роля за смекчаване на присъдата, а и съдебните заседатели бяха силно впечатлени от изреченото със запъване признание, че подсъдимият не разкривал военновременните си заслуги, тъй като евентуалните отличия и медали биха го накарали да се чувствува неудобно.

Когато в началото на петдесетте години при една твърде изгодна оръжейна доставка за чуждестранен клиент бе присвоена крупна сума и подозрението падна върху него, Гоосенс бе вече шеф на отдел във фирмата и собствените му началници най-гръмогласно убеждаваха полицията, че подозренията срещу доверения служител г-н Гоосенс са направо нелепи.

Дори по време на процеса директорът му свидетелства в негова полза. Председателят на съда обаче застъпи становището, че да се измами такова доверие, е още по-осъдително, и Гоосенс бе лишен от свобода за десет години. Втората инстанция ги намали на пет, а заради добро поведение осъденият бе освободен след три и половина години. Жена му се бе развела междувременно и взе децата със себе си. Някогашният му живот в спретнатата, окичена с цветя къщичка в китно предградие на Лиеж (а такива няма много) бе минало. Минало бе и кариерата му във фабриката. Нае си апартаментче в Брюксел, а по-късно къща извън града, тъй като състоянието, което трупаше като оръжеен доставчик на половината нелегален свят в Западна Европа, набъбваше с невероятни темпове.

В началото на шестдесетте вече бе известен като Оръжейника. Всеки белгийски гражданин може да закупи смъртоносно оръжие — револвер, автоматичен пистолет или карабина, след като покаже в кой да е магазин за спортни принадлежности или оръжие документ, удостоверяващ националната му принадлежност. Гоосенс никога не използваше собствените си документи, тъй като всяка продажба на оръжие и боеприпаси се регистрира в книгите на търговеца заедно с имената и номера на личната карта на купувача. Оръжейника използваше чужди карти — подправени или откраднати.

Установил бе тесни връзки с един от асовете на джебчийското изкуство в града, който когато не крееше в затвора в качеството си на държавен гост, умееше с лекота да измъкне портмоне от всеки джоб. Оръжейника купуваше документите с пари в брой направо от крадеца. Имаше на разположение и услугите на специалист фалшификатор, който, след като се бе опарил силно в началото на четиридесетте години по повод изготвянето на голямо количество френски франкове, понеже поради невнимание (тогава бе млад) изпусна „u“-то от Banque de France, премина в паспортния бизнес, при това с далеч по-голям успех. И накрая, винаги когато трябваше да набави някакво огнестрелно оръжие за свой клиент, предявителят на изкусно подправената лична карта в магазина никога не бе самият той, а дребен мошеник, намиращ се в момента извън затвора и останал без работа, или актьор, отдъхващ си между две сценични победи.

Само джебчията и фалшификаторът в неговия „екип“ знаеха действителната му самоличност. Тя бе известна и на част от клиентите, на първо място на босовете от белгийския престъпен свят, които не само че не се месеха в работите му, но дори му осигуряваха известна закрила, като отказваха да посочат, при залавяне, откъде са се снабдили с оръжията си. Просто защото Оръжейника им бе твърде полезен.