Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Всичко това не пречеше на полицията да е наясно с част от дейността му, но нямаше как да го пипне с веществени доказателства или да представи в съда достатъчно сериозни улики, за да го тикне в затвора. Знаеха също така и хранеха подозрения относно леярната и работилницата в преустроения негов гараж, ала многобройните внезапни набези не доведоха до нещо повече от намирането на разни принадлежности за производството на медальони от кован метал или отливки на сувенирни копия от брюкселски паметници. При последното посещение Оръжейника тържествено връчи на главния инспектор фигурката на Mannikin Piss 34 34 Прочута скулптурна фигура на пикаещо момче, в известен смисъл символ на Брюксел. — Б.пр. в знак на дълбокото му преклонение пред силите на закона и реда.

Така че Оръжейника не изпитваше никакви опасения, когато сутринта на 21 юли 1963 година очакваше появата на Англичанина, препоръчан по телефона от един от най-добрите му клиенти — бивш наемник в Катанга от 1960 до 1962 г., който след завръщането си организира „охраната“ на столичните бардаци.

Посетителят пристигна по обяд, както бе обещано. Г-н Гоосенс го прие в малката си канцелария до входното антре.

— Бихте ли свалили очилата си? — помоли той, когато гостът седна, а като видя, че високият англичанин се колебае добави: — Според мен, докато траят деловите ни отношения, трябва да си имаме възможно най-голямо доверие. Ще пиете ли нещо?

Човекът, чийто паспорт го представи като Александър Дуган, свали очилата и погледна изпитателно към дребния оръжейник, който наливаше две бири. Г-н Гоосенс седна зад бюрото, отпи от бирата и тихо попита:

— С какво мога да ви бъда полезен, господине?

— Надявам се, че Луис вече ви е звънил по повод идването ми?

— Естествено, иначе нямаше да сте тук.

— Каза ли с какво се занимавам?

— Не, спомена само, че ви знае от Катанга, че отговаря за вашата дискретност, че имате нужда от оръжие и сте готов да платите в брой, в лири стерлинги.

Англичанина кимна бавно.

— Да, щом аз знам какъв е вашият бизнес, няма защо вие да не сте в течение на моя. Оръжието ще представлява пушка с някои необичайни приспособления. Аз… ъъъ… съм специализиран по премахването на хора с влиятелни и богати врагове. Естествено, тези хора са също влиятелни и богати. Затова задачата ми невинаги е лесна. Те са в състояние да си позволят професионална охрана. Занаятът ми изисква старателна подготовка и подходящо оръжие. В момента ми е възложена подобна задача. Имам нужда от карабина.

Г-н Гоосенс отново отпи от бирата и кимна любезно.

— Отлично, отлично. Значи имате нужда от специалист като мен. Струва ми се, че ме чака крайно интересна задача. Каква именно карабина имате предвид?

— Типът на оръжието не е от съществено значение. По-важни са ограниченията, наложени от естеството на задачата, и намирането на карабина, която ще действа задоволително в условията на тези ограничения.

Очите на г-н Гоосенс заблестяха от удоволствие.

— Уникат — промърка той със задоволство. — Оръжие, изработено по мярка за определен човек и конкретна задача, чиито обстоятелства никога няма да се повторят. Вие сте дошли точно при нужния ви човек. Усещам предизвикателството, драги ми господине. Радвам се, че дойдохте.

Англичанина си позволи една усмивка по повод професионалната разпаленост на белгиеца.

— Аз също, Monsieur.

— А сега ми кажете, какви са споменатите ограничения?

— Основното е свързано с размерите, не с дължината, а с обема на отделните части. Магазинът и патронникът не бива да са по-големи от това… — Гостът вдигна дясната си ръка и допря върха на средния пръст о палеца си във формата на буквата О, с диаметър по-малък от шест сантиметра. — Ще рече, че няма да е самозарядна пушка, тъй като газовата камера е по-голяма от това и поради същата причина няма място за пружината. Вероятно ще трябва да е еднозарядна карабина.

Г-н Гоосенс гледаше в тавана, а съзнанието му попиваше думите на посетителя и изграждаше образа на пушка с изключително тънки работни части.

— Продължавайте, продължавайте — промърмори той.

— От друга страна, ръчката на затвора не може да се дърпа встрани, както е при „Маузер“ 7,92 или „Лий Енфийлд“ 303. Затворът трябва да се издърпва назад към рамото с помощта на палеца и показалеца, за да може патронът да се вкара в патронника. Не бива да има предпазител, а самият спусък да бъде подвижен, за да може да се монтира непосредствено преди стрелба.