Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

На френските власти не им трябваше много време, за да проумеят, че зад нападенията стои ОАС и че поради някаква причина организацията има остра нужда от пари. Но причината се изясни едва към средата на август, и то по съвършено друг повод. През последните две седмици на юли вълната от престъпления срещу банки и други източници на лесни пари и скъпоценни камъни се надигна достатъчно високо, за да бъде предадена в ръцете на комисар Морис Бувие, уважавания шеф на Brigade Criminelle 31 31 Подразделение на Следствената полиция, занимаващо се с криминални дела. — Б.пр. в полицията. В неговия изненадващо малък и претрупан кабинет в главната квартира на полицията на Ке дез Орфевр 36 край Сена бе изготвена карта, върху която се отбелязваха сумите, на които възлизаха откраднатите пари и скъпоценности. Към втората половина на юли общата сума надхвърли значително два милиона нови франка или четиристотин хиляди долара. Дори след като се приспаднеше прилична сума за покриване на разходите по отделните грабежи и възнагражденията на дребните престъпници и дезертьори, които ги бяха осъществили, пак, според пресмятанията на комисаря, оставаше огромно количество пари с неясно предназначение.

През последната седмица на юни върху бюрото на генерал Гибо, ръководител на SDECE, се появи доклад от неговия резидент в Рим. Ставаше дума за това, че тримата върховни ръководители на ОАС — Марк Роден, Рьоне Монклер и Андре Касон, са се настанили заедно на най-горния етаж в един хотел близо до Виа Кондоти. В доклада се съобщаваше още, че въпреки високите цени за хотел в такъв скъп квартал тримата бяха наели за себе си целия етаж, а този под него — за телохранителите си. Охранявали ги денонощно осем особено безскрупулни бивши легионери, а те самите не си показвали носовете навън. Отначало се смяташе, че са се събрали за среща, но с течение на времето SDECE стигна до извода, че става дума за изключителни предпазни мерки, да не би да станат жертви на нова операция като тази срещу Антоан Аргу. След като генерал Гибо си позволи мрачна усмивка при мисълта за тримата първенци на терористичната организация, сврени в миша дупка в Рим, той изготви доклада си по обичайния начин. Въпреки лютата разпра, която продължаваше да трови отношенията между френското Външно министерство на Ке д’Орсе и немското Външно министерство в Бон по повод посегателството срещу неприкосновеността на германската територия (случаят в хотел „Еденволф“ от февруари предната година), Гибо имаше всички основания да е доволен от своите хора в Оперативния отдел, провели операцията. Фактът, че ръководителите на ОАС бягаха подплашени, бе сам по себе си достатъчно удовлетворителен. Генералът сподави едно неясно лошо предчувствие, докато проучваше досието на Марк Роден, и все пак си зададе въпроса защо човек като него се плаши така лесно. Големият опит в занаята и ясното съзнание за реалността в политиката и дипломацията караха генерала да си дава сметка, че вероятността да му разрешат ново отвличане бе нищожно малка. Едва много по-късно той прозря същинското значение на мерките за сигурност, предприети от тримата оасовци.

В Лондон Чакала използува последните седмици от юни и първите от юли за провеждането на внимателно обмислени мероприятия. От самия ден на завръщането си той се залови между другото и с изчитането на, кажи-речи, всяка дума, написана за Шарл дьо Гол. Просто отиде в кварталната библиотека, намери написаното за френския президент в Британската енциклопедия и извади изчерпателен списък на публикациите на тази тема.

След това разпрати писма до различни големи книжарници, като прибегна до фалшиво име и междинен адрес на Прад Стрийт в Падингтън, за да получи по пощата необходимата литература. Започна да я изучава от вечер до ранни зори в жилището си, като изграждаше в съзнанието си най-подробен портрет на обитателя на Елисейския дворец, от юношеството му до наши дни. Голяма част от информацията, събирана троха по троха, нямаше практическа стойност, обаче тук-там се прокрадваше по някой проблясък, който той внимателно нанасяше в малко тефтерче. Особено поучително се оказа томчето мемоари на самия генерал, озаглавено „Острието на сабята“ („Le Fil de l’Epee“), в което Шарл дьо Гол хвърляше обилна светлина върху собственото си отношение към живота, родината и своята съдба.

Чакала не бе нито глупав, нито бавно схващащ. Четеше жадно и педантично наблюдаваше бъдещите си действия. Притежаваше способността да запази в паметта си огромно количество информация, просто в случай, че му потрябва някой ден.