Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— А какво — настоя Касон — би ни попречило да изчакаме да си свършите работата, след което да откажем да ви доплатим разликата до половин милион?

— Същото — отвърна спокойно Англичанина. — В такъв случай ще започна работа за собствена сметка, като на мушката ще застанете вие тримата. Все пак не мисля, че ще се стигне дотам, нали?

Роден се намеси:

— Ако това е всичко, да не задържаме повече нашия гост… Има още нещо. Името ви. Ако искате да останете анонимен, ще ви трябва псевдоним. Хрумва ли ви нещо?

Англичанина помисли малко.

— Понеже говорихме за преследване, как ви се струва Чакал? Върши ли работа?

Роден кимна.

— Да, много добре. Всъщност дори ми харесва.

Той придружи Англичанина до вратата и я отвори. Виктор напусна нишата си и приближи. Роден се усмихна за пръв път и протегна ръка към наемния убиец.

— Ще установим връзка по уречения начин възможно най-скоро. Междувременно можете ли да започнете подготовка, за да не се губи време? Добре. Тогава bonsoir 29 29 Лека нощ. (фр.) — Б.пр. , господин Чакал.

Полякът гледаше как посетителят си отива също тъй безшумно, както се бе появил. Англичанина прекара нощта в хотела на летището и на сутринта взе първия самолет за Лондон.

В пансион „Клайст“ Роден бе залят от порой закъснели въпроси и укори от страна на Касон и Монклер, потресени от случилото се между девет часа и полунощ.

— Половин милион долара! — не спираше да повтаря Монклер. — Как, по дяволите, ще съберем половин милион долара?

— Може би трябва да приемем предложението на Чакала и да ограбим няколко банки — отвърна Роден.

— Не ми харесва този човек — заяви Касон. — Работи сам, без помощници. Такива хора са опасни. Не могат да се контролират.

Роден сложи край на спора:

— Вижте какво, разработихме план, единодушно взехме решение и издирихме човек, готов да убие за пари президента на Франция. Знам какво представляват хора като него. Ако някой изобщо е в състояние да свърши тази работа, това е той. И така, играта започва. Нека се заемем с нашата работа, а той да си гледа своята.

През втората половина на юни и целия месец юли на 1963 година вълна от обири на банки, бижутерски магазини и пощи разтърси Франция. Това бе нещо ново за онова време и повече не се повтори. Подробностите около престъпната вълна са днес в полицейските архиви.

Почти всекидневно от единия до другия край на страната бяха обирани банки с пистолети, ловджийски пушки с рязани цеви и автомати. Внезапните нападения над бижутери зачестиха толкова много през описания период, че местните полицаи едва успяваха да запишат показанията на някой разтреперан и често пъти окървавен ювелир, когато вече ги викаха за друг подобен случай в същия район.

При опит за съпротива бяха застреляни двама банкови чиновници, а към края на юли кризата достигна такива размери, че за първи път, при това въоръжени с автоматично оръжие, бяха призовани хората от Corps Republicain de Securite, специалните части за неутрализиране на обществени размирици, известни на всеки французин просто с инициалите CRS. За посетителите в банките стана нещо обичайно да минават край един или двама облечени в сини униформи пазачи от CRS, охраняващи фоайетата със заредени автомати.

В отговор на натиска от страна на банкери и бижутери по повод престъпната вълна полицията зачести нощните проверки, но това не даде резултат, тъй като грабителите не бяха професионални касоразбивачи, проникващи умело в банковото хранилище в малките часове на нощта, а просто главорези с маски на лицата, въоръжени и готови да стрелят и с повод, и без повод.

Най-опасното време беше през деня, когато служителите от всяка банка или магазин в страната можеха да бъдат изненадани в разгара на работата от двама-трима въоръжени и маскирани мъже и властния вик „Haut les mains!“ 30 30 Горе ръцете! (фр.) — Б.пр.

В края на юли при отделни нападения бяха ранени и заловени трима грабители. Те се оказаха или дребни мошеници, използващи ОАС като параван за разпалване на всеобща анархия, или дезертьори от бивше колониално поделение, които бързо признаха, че са хора на организацията. Обаче въпреки усърдните разпити, проведени в главната квартира на полицията, никой от тримата не можа да съобщи каква е причината за внезапния престъпен взрив, обхванал страната — към всеки от нападателите се обърнал неговият patron (шеф на банда), за да му посочи набелязания обект — магазин или банков клон. В крайна сметка полицията стигна до извода, че заловените не са наясно относно причините за нападенията. Обещана им бе част от плячката и като дребни риби бяха вършили каквото им наредят.