Фредерик Форсайт - Измамникът

Фаваро светкавично прекоси мраморния под и се озова зад Маркус Джонсън. Обгърна с лявата си ръка шията на мъжа и забучи дулото на своя Колт в бъбреците му.

— Може би — изсъска той, — но ти ще си първият.

— Вдигнете ръце над главите, ако обичате — изрече почти благо Маккрийди.

Джонсън преглътна и кимна. Шестимата ямайци вдигнаха ръце. Наредиха им да се приближат с лице към стената и да се опрат на нея, с ръце над главите. Двамата полицейски сержанти измъкнаха револверите им.

— Предполагам — озъби се Джонсън, — че и мене ще причислите към новобранците. Аз съм гражданин на тези острови, уважаван бизнесмен…

— Не — поклати спокойно глава Маккрийди, — не сте. Вие сте търговец на кокаин. Ето как сте направил своето богатство. Продавайки наркотици за сметка на Меделинския картел. Откакто сте напуснал тези острови като беден младеж, вие сте прекарал по-голямата част от времето в Колумбия или в основаването на фиктивни компании в Европа и в Северна Америка за пране на кокаиновите пари. А сега, ако обичате, бих желал да се срещна с вашия главен колумбийски помощник, сеньор Мендес.

— Никога не съм чувал за него. Тук няма такъв човек — каза Джонсън.

Маккрийди пъхна една фотография под носа му. Нещо трепна в погледа на Джонсън.

— Този сеньор Мендес, или както и да се нарича сега…

Джонсън не промълви нито дума. Маккрийди погледна нагоре и кимна на Нюсън и Синклер. Двамата вече се бяха запознали с фотографията. Сержантите изчезнаха от полезрение. Минута по-късно на втория етаж се чуха два кратки изстрела, последвани от женски писък.

Три латиноамерикански момичета се появиха на горната част на стълбището и се спуснаха да бягат надолу. Маккрийди нареди на двама от полицаите да ги изведат на тревната площ и да ги охраняват. Синклер и Нюсън се появиха, тласкайки пред себе си един мъж. Той бе слаб и бледен, с права черна коса. Сержантите го бутнаха да върви надолу по стълбището, но останаха на старото си място.

— Бих могъл да повдигна обвинения срещу вашите ямайци за различни престъпления, санкционирани от тукашния закон — обясни Маккрийди на Джонсън, — но в действителност резервирах девет места за следобедния полет до Насау. Там Бахамската полиция с най-голямо удоволствие ще ви ескортира до самолета, излитащ за Кингстън. В Кингстън ви очакват. Претърсете къщата.

Останалите местни полицаи извършиха претърсването. Откриха още две проститутки криещи се под леглата, друго оръжие и голяма сума долари. В спалнята на Джонсън се натъкнаха на няколко унции от белия прашец.

— Половин милион долара — изсъска Джонсън на Маккрийди, — пуснете ме да си вървя и те са ваши.

Маккрийди подаде куфарчето на преподобния Дрейк.

— Разпределете сумата за благотворителна дейност на острова — каза той.

Дрейк кимна.

— Изгорете кокаина.

Един от полицаите взе пакетите и излезе навън, за да накладе огън.

— Да тръгваме — подкани Маккрийди.

В четири следобед малкият транспортен самолет от Насау, намиращ се на затревената писта, бе готов да излети. Осемте ямайци, всичките с белезници, бяха качени на борда от двамата сержанти от бахамската полиция, дошли, за да ги ескортират по пътя. Маркус Джонсън, със захванати с белезници зад гърба му ръце, стоеше до самолета, очаквайки своя ред.

— След като от Кингстън ви екстрадират за Маями, вие може би ще имате възможност да изпратите съобщение на сеньор Очоа или на сеньор Ескобар, или на който и да е от тях, за когото работите — упъти го Маккрийди. — Предайте му, че вземането на властта на Барклеите с помощта на подставено лице е чудесна идея. Да имаш в ръцете си бреговата охрана, митницата и полицията на новата държава, да издаваш дипломатически паспорти, когато ти скимне, да си получаваш дипломатическия багаж, изпратен до Щатите, да строиш рафинерии и складове, необезпокояван от никого, да създаваш банки, в които безнаказано да можеш да переш парите — всичко е изключително умно намислено. И, разбира се, доходно, с казината за отбраното общество и с публичните домове… Но ако можете да предадете своето съобщение, кажете му от мое име, че това няма да стане. Не на тези острови.

Пет минути по-късно приличащото на сандък туловище на транспортния самолет се издигна над пистата, наклони крила и се насочи към Андрос. Маккрийди се запъти към шестместната Чесна, паркирана зад хангара.

На нейния борд, на задната седалка, със своя куфар с бонбони, пъхнат между краката им, се намираха сержантите Нюсън и Синклер, готови да потеглят обратно за Форт Браг. Пред тях седеше Франсиско Мендес, чието действително колумбийско име се оказа друго. Китките му бяха стегнати с белезници и прикачени за рамката на седалката. Той се наклони към отворената врата и се изплю на земята.