Джейн Фийдър - Брачно предложение

— Извеждането на кучетата е между обичайните ми следобедни занимания — отвърна Арабела, леко смутена от бързия, възхитен поглед. Защо се бе отказала от елека? Сигурно приличаше на циганка — също така мръсна и запотена както сутринта в оранжерията, докато херцогът отново беше безупречен. Сигурно беше сменил ризата си.

Той сложи ръка върху гладката, топла шия на коня и обхвана внимателно кадифените ноздри.

— А кучета не се извеждат в компания — отбеляза замислено и с лек намек на въпрос.

— Когато съм с кучетата, яздя много бързо и нямам време за разговор, ваша светлост — обясни хладно тя и заби колене в хълбоците на Рене, за да го насочи към стъпалото за слизане. Колкото по-скоро приключи този разговор, толкова по-добре — и без това беше в неизгодно положение.

Джак се отстрани от коня, но продължи редом с нея.

— Красив кон — отбеляза спокойно.

— Да. — Арабела скочи от седлото и се отдалечи от херцога. — Питър, бихте ли дошли при мен, след като привършите разговора си с негова светлост? Трябва да обсъдим някои неща.

— С удоволствие, мадам. — Управителят се поклони.

Арабела му благодари с усмивка, хвърли юздите в ръцете на ратая, подсвирна на кучетата и излезе от обора, без да удостои Джак Фортескю с поглед.

Той се загледа след нея, отбеляза красивата извивка на хълбоците, докато се отдалечаваше с бързи, енергични крачки. След малко поклати глава, сякаш се бе отказал да разгадае загадката.

Питър наруши напрегнатото мълчание, като отбеляза с леко колебание:

— Арендаторите много обичат лейди Арабела. Новината за заминаването й ще ги съкруши. Тя познава всеки по име, както и децата им… Те знаят, че при всеки проблем могат да се обърнат към нея за помощ… Помага им с храна и пари, позволява им да забавят изплащането на арендата, когато реколтата не е добра. Сигурно няма да знаят какво да правят без нея.

Джак не реагира.

След кратка пауза управителят продължи:

— Когато стана ясно, че лейди Арабела няма намерение да се омъжи, се опитах да убедя баща й да й припише част от имота, но…

— Той отказа — завърши изречението Джак и хвърли бърз поглед към сериозното лице на събеседника си.

— Не беше точно така. Не отказа директно, но го домързя да направи необходимите стъпки. Според мен не е можел да си представи, че ще се стигне до ситуация като тази. Вярваше, че лорд Фредерик ще се грижи за сестра си, щом поеме наследството.

— Той обаче не се е грижил за нея.

Питър поклати глава.

— Опитах се да му обясня, че трябва да вземе предпазни мерки, но… — Помълча малко и обясни натъртено: — Ще бъда честен, милорд, и ще ви кажа, че граф Дънстън и лейди Арабела изобщо не се разбираха.

— Разбирам. — Джак леко наклони глава. Изобщо не беше изненадан. Не би могъл да си представи, че на света има човек, който да се разбира добре с Фредерик Лейси. Арабела нямаше нищо общо с брат си.

Питър се покашля и продължи:

— Лорд Фредерик изобщо не се интересуваше от управлението на имота. Простете, ваша светлост, но за мен е престъпление, че единственият член от семейството, който се грижи за стопанисването на земите и за доброто на арендаторите, е лейди Арабела, която няма никаква изгода. — Погледна херцога със смесица от упорство и страх и пошепна: — Простете откровеността ми, сър.

— Няма нищо — отговори Джак. — Но ако това е молба да осигуря финансово лейди Арабела, ще ви кажа открито, че няма да го направя.

Ако предложеше на дамата приемлива алтернатива на предложението си за женитба, щеше да осуети хубавия си план.

При тези студени, трезви думи Питър се стъписа. Новият господар беше още по-несимпатичен от стария. Граф Дънстън поне беше имал неотменимо право да разполага с наследството си.

— Искам да ви уверя, че не съм равнодушен към живота на арендаторите си и оценявам високо доброто управление на имота — продължи херцогът. — Надявам се да ми направите тази голяма услуга и да останете на поста си.

Бързият поглед му бе показал, че Питър Бейли е верен до смърт на лейди Арабела и не знае как да постъпи.

— Ще остана, докато ваша светлост желае — отговори сковано управителят.

— Благодаря. — Херцогът се усмихна и Питър изпита странното усещане, че внезапно се е изправил пред напълно променен човек. — Повярвайте ми, мистър Бейли, аз не желая злото на лейди Арабела. Няма да й покажа вратата, докато тя сама не изрази желание да си отиде.

Питър видимо се отпусна.

— Значи ще се настаните в селския хан. Пощенската ни станция е много прилична.