Джейн Фийдър - Брачно предложение

Джак извади камата си да прониже старицата, но се намериха добри приятели, които го измъкнаха от опасното място. Почти не си спомняше как избяга от Париж… опасното пътуване през страната, рибарската лодка, която го свали на корнуолския бряг… Вече знаеше кой е предал Шарлот на

тайната полиция, Фредерик Лейси. Той бе спасил кожата си за сметка на Шарлот — и за да си отмъсти за отдавнашното унижение, което му бе нанесъл Джак Фортескю.

През следващите години Лейси си плати скъпо и прескъпо за подлостта. Цялото му състояние премина в ръцете на отмъстителя — само с едно изключение. Лейси бе лишил Джак от любимата му сестра, затова Джак искаше да вземе сестрата на Лейси и да получи от нея онова, което му липсваше, за да увенчае отмъщението си. Фредерик Лейси вече се пържеше в пъкъла, но дори адският огън беше нищо в сравнение със знанието, че е тотално унищожен от ръцете на мъжа, когото беше презирал през по-голямата част от своя жалък живот.

Както винаги, тази представа изпълни Джак с дълбоко удовлетворение. Арабела Лейси не беше това, което очакваше, но как би могъл да предвиди, че усамотено живеещата в провинцията стара мома е толкова смела, решителна и самоуверена? И толкова войнствена. Не че това променяше нещо в плановете му. Така или иначе щеше да се ожени за нея.

Когато искаше да постигне нещо, той беше способен да прояви невероятно търпение.

— Това е положението — заключи Арабела и удостои иконома и икономката с топла и, надяваше се, окуражителна усмивка.

— Простете, мадам, но не е справедливо. Просто не ми го побира умът — рече с треперещ глас мисис Елиът. — Толкова внезапно… смъртта на негово благородие… Искам да кажа, той беше млад човек. — Тя се намръщи. — Естествено, при живота, който водеше… е, не ми се полага да го критикувам. — Тя погледна многозначително Франклин, който кимна.

Арабела се въздържа да отговори. Насилствената, преждевременна смърт на брат й със сигурност щеше да бъде главната тема за разговор в кухнята през следващите седмици и месеци. И предмет на какви ли не спекулации.

По-добре да върне разговора към настоящето.

— Негова светлост каза, че не възнамерява да прави промени в къщата и никой не бива да се страхува за мястото си.

— Все пак ще има промени, мадам — възрази мисис Елиът и изтри ръце в престилката си. — Това се разбира от само себе си.

Арабела въздъхна.

— Да, сигурно ще има, но бих се учудила, ако херцогът прекарва много време на село. Лондон вероятно е много повече по вкуса му. Възможно е да го виждате твърде рядко.

— Бих казала, че като цяло е много изискан джентълмен — рече икономката. — А пък камериерът му е още по-изискан. — Отново смръщи нос и обясни недоволно: — Само ми създава ядове с нахалството си… Негова светлост има нужда от това, това не се прави така, онова не бива да е иначе, негова светлост не е свикнал с тези работи… Трудно ще го издържа. Права ли съм, мистър Франклин?

— Права сте, мисис Елиът — въздъхна достойният иконом. — Хлапакът си придава важност.

Арабела с мъка потисна въздишката си. За разлика от брат си тя се държеше с персонала непринудено и приятелски — такъв беше характерът й. В момента обаче не беше в настроение да слуша оплаквания. Имаше си свои грижи.

— Е, с времето всичко ще се уреди — отговори успокоително. — Както казах, не мога да си представя, че негова светлост ще се задържи дълго в имението. Освен това съм сигурна, че като си замине, ще вземе със себе си и слугите си.

— Но какво ще стане с вас, милейди? — попита загрижено икономката. — Къде ще отидете?

— Още не съм сигурна — отговори Арабела. — Вероятно при роднините в Корнуол. Ще мине известно време, докато се подготвя за заминаване, и херцогът беше така любезен да ми позволи да остана тук.

Мисис Елиът поклати глава.

— Позволете, но това не е прилично, милейди. Неомъжена дама… — Отново поклати глава и промърмори: — Какво ли си е мислил лорд Дънстън… да не се погрижи… — Тя се изчерви и замлъкна. Знаеше, че няма право да обсъжда действията на господарите си.

Арабела тръсна глава и отговори рязко:

— Няма да общувам с херцога. Ще се ограничавам със стаите си, няма да излизам от моето крило. Вие ще поднасяте храната на негова светлост в покоите му, а аз ще се храня в моя салон. Оттук нататък ще получавате нареждания от негова светлост. Ще съобщавате за посетителите направо на господаря на дома. Той е длъжен да им разяснява каква промяна е настъпила. О, разбира се, с изключение на приятелите ми — добави бързо тя.