Ф. Фицджералд - Първи май

— Може ли?

— Боя се, че да. Това е една от причините да загубя службата си. Звънеше по всяко време в кантората и накрая чашата преля. Написала писмо, което се кани да изпрати на родителите ми. Здравата ме е хванала. Трябва да й намеря малко пари.

Настъпи мъчителна пауза. Гордън лежеше съвсем неподвижно, стиснал юмруци.

— Съсипан съм — продължи той и гласът му трепереше. — Не съм на себе си, Фил. Ако не знаех, че идваш на изток, щях да се самоубия. Искам да ми заемеш триста долара.

Ръцете на Дийн, които дотогава потупваха голите му глезени, изведнъж замръзнаха — странната отчужденост между двамата стана болезнено напрегната. След секунда Гордън отново заговори:

— Така съм изстискал родителите си, че ме е срам да им поискам и грош.

Дийн и сега не отговори.

— Джуъл казва, че трябва да й дам двеста долара.

— Защо не й покажеш пътя?

— Да, звучи лесно, но тя разполага с няколко мои пиянски писма. За нещастие не е от мекушавите.

Дийн направи гримаса на отвращение.

— Не мога да понасям подобни жени. Трябвало е да се пазиш.

— Знам — призна уморено Гордън.

— Нужно е да гледаш на нещата такива, каквито са. Нямаш ли пари, трябва да работиш и да стоиш далеч от жените.

— На тебе ти е лесно да говориш — започна Гордън и очите му се свиха. — Пълен си с пари.

— Лъжеш се. Родителите ми следят отблизо какво харча. Точно защото имам малко повече свобода, трябва да бъда двойно по-внимателен, да не злоупотребявам с нея.

Той вдигна транспаранта, за да пусне повече слънце.

— Ей богу, не съм, светец — продължи той бавно. — Обичам удоволствията и най ги обичам, когато съм на ваканция като тази, но ти, ти си в ужасно състояние. По-рано никога не съм те чувал да говориш така. Изглежда, си банкрутирал и морално, и финансово.

— Не вървят ли обикновено заедно?

Дийн поклати нетърпеливо глава.

— Около тебе винаги се носи някакъв невидим лъх, който не мога да разбера. И в него май че има нещо зло.

— Това е лъхът на безпокойството, бедността и безсънните нощи — отвърна Гордън доста предизвикателно.

— Не знам.

— О, признавам, че съм потискащ. Потискам и себе си. Но, за бога, Фил, една седмица почивка, един нов костюм, малко пари — и аз ще бъда… ще бъда, какъвто си бях. Фил, ти знаеш, че мога да рисувам като фурия. Но половината време нямам пари да си купя подходящи материали за рисуване, а не мога да рисувам, когато съм уморен, обезсърчен и съсипан. С малко пари ще изкарам няколко седмици и ще се замогна.

— Откъде да знам, че няма да ги дадеш на друга жена?

— Защо ми натякваш? — каза тихо Гордън.

— Не ти натяквам, но не ми е приятно да те виждам такъв.

— Ще ми дадеш ли парите назаем, Фил?

— Не мога да реша така изведнъж. Това са много пари и ще си причиня доста големи неудобства.

— Не ги ли дадеш, ще бъде истински ад за мен. Знам, че хленча, че вината е изцяло моя, но това не ще промени нещата.

— Кога ще можеш да ми ги върнеш?

Това прозвуча окуражаващо, реши Гордън. Вероятно най-разумно беше да е откровен.

— Разбира се, мога да ти обещая, че ще ти ги пратя още следващия месец, но за по-сигурно нека кажем след три месеца. Веднага щом започна да продавам рисунките си.

— А откъде да знам дали ще почнеш да ги продаваш?

Появилата се нова твърдост в гласа на Дийн предизвика у Гордън хладна тръпка на съмнение. Нима бе възможно да не му даде парите?

— Предполагам, че имаш малко доверие в мен.

— Имах, но като те гледам такъв, почвам да се колебая.

— Мислиш ли, че ако не бях на края на въжето, щях да дойда така при тебе? Да не би това да ми доставя удоволствие? — Той млъкна и прехапа устни с чувството, че е по-добре да потисне надигащия се гняв в гласа си. Все пак просителят бе той.

— А, доста лесно се справяш — каза сърдито Дийн. — Поставяш ме в такова положение — не ти ли дам парите, ще излезе, че съм паразит, о, да, точно така постъпваш. И нека ти кажа, че и за мен не е така лесно да намеря триста долара. Доходът ми не е чак дотам голям и подобна сума ще го прати по дяволите.

Той стана от стола и започна да се облича, като внимателно избираше дрехите. Гордън протегна ръце и се хвана за края на леглото. С голяма мъка преодоля желанието си да изкрещи. Главата му се цепеше и бучеше, в устата му бе сухо и горчиво и той усещаше как треската в кръвта му започва да бие с безброй равномерни удари като капки, бавно падащи от покрив.

Дийн върза с вещина вратовръзката си, вчеса веждите си и важно махна парченце тютюн от зъбите си. После напълни табакерата с цигари, грижливо хвърли празната кутия в кошчето за боклук и сложи табакерата в джоба на жилетката си.