Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Половин час по-късно се взираше в голяма цепнатина на пода, която се подаваше изпод леглото й.

— Добрееее. Ето те. Тук е проблемът.

Оливия отстъпи няколко крачки, когато цепнатината запълзя към нея. Конър, специалистът по обезопасяване срещу подслушване, тромаво се отпусна на колене и весело размаха квадратната кутийка на телефонния извод със същото усмихнато изражение, което отличаваше техничарите по цял свят — компютърни маниаци, инструктори по подводно плуване, ски-учители, пилоти, когато открият нещо, което само друг техничар би разбрал, но трябва да бъде обяснено на лаик.

— Това е микрофонче две и половина със закопчаване. Вероятно поставянето му би отнело десет секунди, ако е имало ДСР.

— Прекрасно. — Опита се сърцато да му окаже някакъв вид емоционална подкрепа. — Великолепно. Ъъъ… значи това всъщност е подслушвало телефона ми?

— О, не. О, не. Не. Това е прост микрофон. Най-обикновен ХТС четири на две.

— Ясно. Значи просто е улавяло казаното от мен? Подслушвачите не биха могли да знаят дали съм на телефона, или не?

— Точно така. Биха могли да уловят звуците от набирането на телефона, но… — Всмукна въздух между зъбите си, втренчи се в кутийката на телефонния извод и поклати глава. — Няма начин. Не и през кабела. Вероятно са чували само вашите думи. Искате ли още нещо?

— Ще намина по-късно и ще взема останалите неща.

Беше поръчала индикатор на бръмбари, прикрит като калкулатор, химикалка със симпатично мастило, качулка за предпазване от химическа атака, възхитително тесен и малък дигитален фотоапарат и, детинско, но крайно вълнуващо — шпионски пръстен с огледалце, което се изправя, за да гледаш зад гърба си. Прекрасно допълнение към несесера за оцеляване.

След като техникът си тръгна, веднага се обади на Кейт и й остави съобщение. „Аз съм. Извинявай. Настина съжалявам. Оказа се, че в стаята ми е имало бръмбар. Дължа ти голяма «маргарита», като се върна. Обади се.“

После започна да крачи из стаята, опитвайки се да не се паникьоса. Вече не беше игра, не беше и свръхактивното й въображение. Ставаше нещо наистина лошо и някой беше по петите й. Погледна отново Житейските правила, дълбоко вдиша и издиша, помисли: „Да вървят по дяволите“ и се постара да си представи цялата работа като весел анекдот, който ще разкаже на Кейт.

Трийсет и осем минути по-късно беше на Родео Драйв, легнала под чаршаф в бяла стая с шест отделни струи извънредно гореща пара, съскаща срещу лицето й.

— Ъъъ, сигурен ли сте, че тия неща с парата са в ред? Струват ми се малко…

— Идеални са, повярвай ми. Трябва да постигнем голямо затопляне, за да унищожим на микро ниво мъртвите епидермални клетки и да стимулираме…

— Добре. Няма да ми останат големи червени петна, нали?

— Спокойно. Ще бъдеш страаашно възхитителна.

Чувстваше по лицето си множество засмуквания, сякаш върху него бяха пуснали ято пирани плюс шест бунзенови горелки.

— Майкъл — обади се тя, твърдо решена да извлече нещо полезно от отвратителната четиристотин и петнайсет доларова процедура, — колко добре познаваш Травис?

— Травис ли? Кой Травис?

— Ами, нали го знаеш — Травис. С когото ме запозна в Маями.

— Значи току-що пристигаш от Маями? Часовата разлика влияе ли ти? Мога да ти йонизирам лицето.

— Не, благодаря. Той е актьор-тире-писател, нали?

— Ааа, оня ли? Да.

— И е автор на сценария на филма на Ферамо?

— Майтапиш ли ме? Филмът на Ферамо, написан от Травис! Искаш ли бурканче с „Creme de Phylgie“? Голямото е на отлична цена — получаваш двеста милилитра само за четиристотин и петдесет долара.

— Не, благодаря. Защо Травис да не е написал филма? Ох! Какво правиш?

— Премахвам първичната съпротива на епидермиса ти. Трябва да опиташ йонизирането. Дори да не си повлияна от часовата разлика, то е отличен подмладяващ ексфолиант, хипоалергенен, изцяло лишен от свободни радикали…

— Не, благодаря.

— …биологично балансирани растителни екстракти — продължи да дърдори той, без да й обръща внимание.

— Та колко добре познаваш Травис?

— Травис? — Майкъл Монтеросо се разсмя. — Травис?

— Какво е толкова смешно?

— Травис прибира парите от салона и ги носи в банката. Работи за една охранителна фирма. Имаш ли лицев техник, който редовно да работи с теб?

— Не, нямам — отвърна тя, за миг разсеяна от въпроса.

— Ако искаш, ще ти дам визитката си, като си тръгнеш. Всъщност от мен не се очаква да работя извън салона, но за специални клиентки мога да ходя по домовете.