Пол Февал - Гърбавия

Флор ме погледна; очите й искряха.

— Първият! — прошепна тя.

Циганчето продължаваше да хърка, положило глава на коленете на вожда.

Тя постави ръка на челото му и впи властен поглед в него. Полека-лека краката на циганчето се отпуснаха и отметнатата му глава докосна земята, все едно че беше мъртво.

— Вторият! — рече тя.

Оставаше моята ужасна бавачка. Този път Флор взе повече предпазни мерки. Тя пристъпи към нея бавно, много бавно, поглъщайки я с очи, подобно на змия, която иска да хипнотизира птица. Когато я доближи, тя протегна едната си ръка и я задържа на височината на очите на циганката. Усетих как бавачката ми вътрешно потръпна. Тя направи усилие да се изправи, но Флор каза само:

— Не искам!

Старицата дълбоко въздъхна. Ръката на Флор бавно се плъзна от челото към стомаха й. Един от пръстите й бе насочен и ми се стори, че излъчва някакви тайнствени флуиди. Самата аз почувствувах през тялото на надзирателката ми тяхното странно въздействие. Клепачите ми натежаха.

— Стой будна! — заповяда Флор и ме стрелна с повелителен поглед.

И сенките, които вече забулваха очите ми, внезапно изчезнаха. Мислех, че сънувам.

Ръката на Флор се издигна, задържа се над челото на циганката, после пръстът й отново се насочи между очите й. Старицата се отпусна с цяло тяло. Почувствувах как натежа.

Флор стоеше горда, сериозна, властна. Ръката й отново се спусна надолу, после пак се издигна. След две-три минути тя се приведе над циганката и направи над главата и рязко движение, наподобяващо ръсене. Главата на бавачката ми натежа като олово.

— Спиш ли, Мабел? — попита тихо Флор.

— Да, спя — отвърна старицата.

В първия момент реших, че разиграват някаква комедия.

Преди да пристигнем в стана, Флор беше отрязала от косата на Анри и от моята по един кичур и ги бе сложила в малък медальон, който носеше на шията си. Сега тя отвори медальона и сложи кичурчето от косата на Анри в неподвижната ръка на старицата.

— Искам да знам къде е — прошепна тя отново.

Старицата се размърда и изпъшка. Уплаших се, помислих, че, ще се събуди. Флор силно я побутна с крак, сякаш искаше да ми докаже колко дълбок е сънят и. После повтори:

— Чуваш ли, Мабел, искам да знам къде е той!

— Чувам — обади се циганката. — Търся го. Какво ли ще да е това място? Дали пещера? Или подземие? Взели са му наметалото и връхната дреха. Ах! — потръпвайки възкликна тя. — Разбрах! Това е гроб!

Обля ме ледена пот.

— Жив ли е? — попита Флор.

— Жив е — отвърна Мабел. — Спи.

— Къде се намира гробът?

— На север от стана. Преди две години там погребаха стария Хаджи. Главата на мъжа почива върху костите на Хаджи.

— Искам да отида там — каза Флор.

— На север от стана — повтори старицата. — Първият процеп между скалите. Трябва да се повдигне един камък и да се слезе по три стъпала.

— Как да го събудя?

— Имаш нож.

— Ела! — каза ми Флор.

И без каквито и да било предпазни мерки, избута встрани главата на Мабел, която се търкулна върху чувала с мъх. Старицата остана неподвижна. С удивление забелязах, че очите й са широко отворени. Излязохме от шатрата. Около тлеещия огън спяха цигани. Флор носеше лампата, като я прикриваше с полата на наметалото си. Тя ми посочи друга шатра, намираща се по-далеч, и рече:

— Там са християните.

Онези, които искаха да убият Анри, моя беден приятел!

Тръгнахме на север от стана. По пътя Флор ме накара да отвържа три дребни галицийски кончета, вързани с юларите си за забити в земята колове, които пощипваха листата на ниските клони на дърветата.

След няколко крачки открихме процепа между две скали и се промъкнахме в него. Три стъпала, изсечени в гранита, водеха към входа на гробницата, затворен с голям камък, който с общи усилия успяхме да отместим. На светлината на лампата видяхме Анри, проснат полугол върху влажната земя, потънал в мъртвешки сън, опрял глава на един човешки скелет. Хвърлих се към него, прегърнах го, зовях го. Напразно!

Флор стоеше зад нас.

— Ти го обичаш много, Орор — каза тя, — но ще го обикнеш още повече.

— Събуди го! — извиках аз. — Заклевам те, събуди го!

Флор остави лампата на земята и взе ръцете на Анри в своите.

— Тук моята магия е безсилна — отвърна тя. — Той е упоен с омайното биле на шотландските джипси и ще спи дотогава, докато нажежено желязо не докосне дланите и петите му.

— Нажежено желязо! — повторих аз, без да разбирам.

— Да побързаме! — добави Флор. — Сега аз рискувам живота си също толкова, колкото и вие!