Пол Февал - Гърбавия

Тя запретна фустана си и измъкна от гънките на ризата си, утежнена от зашитите в подгъва й парченца олово, малък нож с дръжка от рог. После заповяда:

— Събуй го!

Машинално се подчиних. Анри носеше сандали с кожени навуща. Ръката ми трепереше толкова силно, че не успявах да развържа ремъците им.

— Бързо! Бързо! — повтаряше Флор.

През това време тя нагряваше върха на малкия си нож на пламъка на лампата. Чух леко изсъскване, когато нажеженото острие се заби в дланта на Анри. После Флор отново нагря ножа и прободе и другата ръка. Анри не помръдваше.

— Петите! — извика Флор. — По-бързо! Нужни са четири болки едновременно!

Върхът на ножа отново раздели пламъка. Флор подхвана някаква песен на своя непознат език. После убоде петите на Анри. Устните му се присвиха.

— Дължах това на добрия млад сеньор — рече тя, наблюдавайки пробуждането му. — На теб също, моя засмяна Орор. Без вас щях да умра от глад. Без мене вие никога нямаше да тръгнете по този път. Аз ви въвлякох в тази клопка.

Омайното биле на шотландските магьосници се приготвя от сока на същата онази червеникава и къдрава маруля, която испанците наричат „lechuga pequeña“ 76 76 Дребна маруля (исп.) — Б пр. , примесен с известно количество преварен тютюн и най-обикновен екстрат от полски мак. Упойващото му въздействие е мълниеносно. А колкото до начина, по който може да се прекъсне този толкова близък до смъртта сън, аз вече ви разказах, мамо, какво видях. Убождането с нажежено желязо, както твърди моята малка Флор, е абсолютно безрезултатно, ако не се съпроводи от циганската песен. Също както в унгарските приказки, казваше моята очарователна приятелка, ключът на съкровищницата на Офен никога не би отключил кристалната врата в скалата, ако онзи, който го притежава, не знае магическите думи „мара морандо“.

Бях притиснала устни към челото му, когато Анри отвори очи. Той хвърли смаян поглед наоколо, после бледите му устни дариха всяка от нас с усмивка. Когато погледът му падна върху скелета на стария Хаджи, на лицето му тутакси се появи обичайното невъзмутимо и сериозно изражение.

— Виж ти! — възкликна той. — Ама че другар са ми избрали. След месец щяхме да сме си лика-прилика.

— Да тръгваме! — подкани ни Флор. — На разсъмване трябва да сме далеч от планината.

Анри беше вече на крака.

Малките кончета ни чакаха пред входа па процепа. Флор тръгна напред, за да ни води, тъй като неведнъж беше идвала по тези места. Така на лунна светлина започнахме да изкачваме последните хребети на Баладрон. На изгрев слънце се намирахме вече срещу Ескориал. Вечерта пристигнахме в испанската столица.

Бях много щастлива, тъй като се условихме, че Флор ще остане с нас. След това, което беше направила, тя вече не можеше да се върне при своите събратя.

— Ще си имаш сестричка, моя малка Орор — рече ми Анри.

В продължение на един месец всичко вървеше чудесно. Флор пожела да се възпита в християнската вяра; тя беше покръстена в манастира „Преображение господне“ и прие първото си причастие заедно с мен в параклиса на непълнолетните. Тя беше набожна по свой начин, при това напълно искрено, но монахините от „Преображение господне“, от които беше зависима в качеството си на новопокръстена, изискваха от нея по-друга благочестивост. Но моята бедна Флор, или по-скоро Мария де ла Санта Крус, не можеше да им даде онова, което не притежаваше.

И ето че една чудесна утрин я видяхме облечена в старите си дрехи на циганка. Анри се усмихна и рече:

— Мила птичко, доста се забави преди да отлетиш.

А аз, мамо, аз плачех, защото обичах моята скъпа мъничка Флор, обичах я с цялата си душа!

Когато на раздяла ме целуна, нейните очи също се насълзиха, но другото беше по-силно от нея. Тя си тръгна с обещанието, че ще се върне. Уви! Още същата вечер я видях на Пласа Санта, заобиколена от тълпа прости люде. Тя танцуваше под звуците на една баска тамбура, преди да почне да гадае бъдещето на минувачите.

Живеехме на малка скромна уличка, успоредна на calle 77 77 Улица (исп.) — Б. пр. „Реал“ чиито задни дворове съседствуваха с прекрасни просторни градини.

Вярно, мамо, в Париж не съжалявам за приказния климат на Испания, но само защото съм французойка.

Вече не живеехме в лишения. Анри веднага бе намерил място сред най-изкусните мадридски гравьори. Тогава той все още не беше достигнал онази голяма слава, която би му помогнала да забогатее много лесно, но добрите оръжейници високо ценяха майсторството му.