Пол Февал - Гърбавия

— Колко остроумно! Какъв повелител ще си имаме! — гръмна вик на всеобщо възхищение.

— Но това са само думи — продължи Гонзаг с добродушно-лукава усмивка, — а ние, слава богу, постигнахме много повече! Приятелю Албре, искам да ви съобщя, че вашата концесия ще бъде подписана.

— Та кой не би ви последвал, принце! — извика Албре.

— Ориол — добави принцът, — вие имате вашата благородническа титла и можете да говорите с д’Озие за герба си.

Ниският дебел посредник се изду като балон и само дето не се пръсна.

— Ориол — извика Шаверни, — ето че ставаш братовчед и на краля, след като си вече братовчед на цялата улица „Сен Дени“… А и гербът ти е напълно готов: три чифта небесносини гащи, разположени в триъгълник на златен фон, увенчани със сияеща нощна шапчица и следния девиз: „Utile dulcí!“ 49 49 Полезно и приятно (лат.). — Б. пр.

Разсмяха се всички, с изключение на Ориол и Гонзаг. Ориол се беше появил на бял свят на ъгъла на улица „Моконсей“, в едно дюкянче за плетени бонета. Ако Шаверни беше запазил остроумието си за вечеря, щеше да има огромен успех.

— Навай, пенсията ви е утвърдена — казваше междувременно Гонзаг, това живо провидение. — Монтобер, вашата грамота е готова.

Монтобер и Навай се разкаяха за прибързания си смях.

— Hoce — продължи принцът, — от утре ще се возите в карета. Жирон, ще ви кажа какво издействувах за вас, но когато останем насаме.

Hoce беше доволен, Жирон два пъти повече.

Продължавайки щедро да раздава благодеяния, които не му струваха нищо, Гонзаг назова всеки по име. Никой не беше забравен, дори барон Батц.

— Ела насам, маркизе! — рече накрая той.

— Аз! — отзова се Шаверни.

— Ела тук, глезено дете!

— Братовчеде, знам съдбата си! — провикна се маркизът шеговито. — Всички наши съученици, които са били послушни, получиха награда… а най-малкото, което рискувам аз, е да бъда оставен на хляб и вода. Ах! — изпъшка той и се удари по гърдите. — Чувствувам, че напълно съм го заслужил!

— На събуждането на Негово величество присъствуваше и господин дьо Фльори, кралският наставник.

— Естествено — отвърна маркизът, — това е негов Дълг.

— Господин дьо Фльори е човек безкомпромисен.

— Това му е работата.

— Господин дьо Фльори е узнал за похожденията ти във Фьойантин с госпожица дьо Клермон.

— Олеле! — обади се Навай.

— Олеле! — повториха Ориол и другите.

— А ти не позволи да бъда прогонен в изгнание, братовчеде, така ли? — попита Шаверни. — Много съм ти признателен!

— Не стана дума за изгнание, маркизе.

— А тогава за какво стана дума, братовчеде?

— За Бастилията.

— И ти ме отърва от Бастилията? Дължа ти двойно по-голяма благодарност.

— Направих нещо повече, маркизе.

— Нещо повече ли, братовчеде? Нима ще трябва да се просна по корем в нозете ти?

— При покойния крал земите ти в Шаней бяха конфискувани.

— Да, по времето на Нантския едикт 50 50 Указ, подписан от Анри IV в 1598 г., имащ за цел да сложи край на религиозния конфликт, узаконявайки статута на протестантите във Франция. — Б. пр. .

— А добри доходи ли даваха?

— Двайсет хиляди екю, братовчеде. За половината бих се продал и на дявола.

— Именията в Шаней са ти възвърнати.

— Наистина ли? — извика малкият маркиз, после подаде ръка на Гонзаг и много сериозно каза: — В такъв случай дадена дума — хвърлен камък, продавам се на дявола!

Гонзаг свъси вежди. Целият кръжец чакаше само знак, за да нададе вой. Шаверни презрително ги изгледа.

— Братовчеде — тихо, но отчетливо произнесе той, — пожелавам ви само сполука. Но ако дойдат черни дни, тълпата около вас ще оредее. Не искам никого да обидя, такова е правилото, но дори и да остана сам, братовчеде, аз ще остана!

Раздаването беше приключило. Hoce умуваше над костюма, с който на следващия ден щеше да се качва в кралските карети. Ориол, благородник едва от пет минути насам, вече премисляше на какви ли прадеди би могъл да се позове още от времето на Сен Луи 51 51 Луи IX, или Сен Луи (1214–1270) — крал на Франция. — Б. пр. . Всички бяха доволни. Присъствувайки на събуждането на краля, господин дьо Гонзаг наистина не си беше губил времето.

— Братовчеде. — не мирясваше при все това малкият маркиз, — няма така лесно да се отървеш от мен, въпреки чудесния подарък, който току-що ми направи.

— Какво още искаш?

— Не знам дали е заради Фьойантин и госпожица дьо Клермон, но Боа Розе категорично отказа да ми даде покана за празненството в Пале Роаял тази вечер. Каза ми, че всички покани били вече раздадени.