Пол Февал - Гърбавия

Единственият, запазил поне донякъде своята независимост, беше младият маркиз дьо Шаверни, твърде безразсъден, за да спекулира, и прекалено безгрижен, за да се продаде.

Продължението на този разказ ще разкрие какво възнамеряваше да направи принцът от тях, тъй като на пръв поглед изглеждаше, че достигналият върха на своето могъщество и богатство и радващ се на височайшо благоволение Гонзаг няма нужда от никого.

— Седнали да ми говорят за перуанските мини! — надуваше се дебелият Ориол, докато господарят още стоеше встрани. — Само дворецът на господин принца струва колкото цяло Перу ведно с мините му.

Борсовият посредник беше кръгъл като топка, червендалест, бузест и вечно запъхтян. Госпожичките от Операта скланяха да се задяват незлобливо с него, стига да имаше пари, разбира се, и да беше предразположен към известно разточителство.

— Бога ми — обади се Таран, мършав и скудоумен банкер, — тук е същинско Елдорадо!

— Златния дом! — Добави господин дьо Монтобер. — По-скоро Диамантения!

— Я! — преведе барон Батц. — Бо-зкоро тиамантения.

— Има немалко именити благородници — намеси се и Жирон, — които биха живели цяла година само със седмичния доход на принц дьо Гонзаг.

— Само че принц дьо Гонзаг е кралят на именитите благородници — рече Ориол.

— Гонзаг, братовчеде! — извика Шаверни с престорено отчаяние. — Поискай милост, за бога, или тези отегчителни славословия ще продължат до утре!

Принцът сякаш се събуди.

— Господа — каза той, без да удостои дребния маркиз с отговор тъй като не обичаше подигравките, — трябва да освободим залата. Моля да ме последвате.

Когато всички се събраха в кабинета му, Гонзаг веднага подхвана:

— Господа, всички знаете защо съм ви повикал тук.

— Чух да се говори за някакъв семеен съвет — отвърна Навай.

— Нещо повече, господа! Става дума за една тържествена церемония, за семеен трибунал, на който Негово кралско височество регентът ще бъде представен от трима измежду най-висшите държавни сановници: председателят на трибунала дьо Ламоаньон, маршал дьо Вилроа и заместник-председателят д’Аржансон.

— Дявол да го вземе! — обади се Шаверни. — Нима ще се решава наследяването на короната?

— Маркизе — сухо го сряза Гонзаг, — разговорът ни ще бъде сериозен, така че ни пощадете!

— Братовчеде, а случайно да ви се намират няколко книжки с картинки, за да се позабавлявам, докато вие сте сериозен? — поинтересува се Шаверни, прозявайки се преждевременно.

Гонзаг се усмихна, за да го накара да млъкне.

— За какво става въпрос, принце? — попита дьо Монтобер.

— Става въпрос да ми докажете вашата преданост, господа — отвърна Гонзаг.

— Готови сме! — разнесе се всеобщ възглас. Принцът се поклони и се усмихна.

— Поканих всички и специално вас, Навай, Жирон, Шаверни, Hoce, Монтобер, Шоази и Лавалад, в качеството ви на родственици на Ньовер; вас, Ориол, като пълномощник на нашия братовчед дьо Шатийон; вас, Таран и Албре, като довереници на двама Шателюкс…

— Щом няма да става дума за престолонаследието на Бурбоните, значи ще се разисква наследството на Ньовер, така ли? — прекъсна го отново Шаверни.

— Ще бъдат решени проблемите, свързани с имотите на Ньовер, както и някои други спорни въпроси — отвърна Гонзаг.

— Но, братовчеде, за какво са ви притрябвали имотите на Ньовер, след като печелите — по милион на час?

За миг Гонзаг забави отговора си.

— Нима съм сам? — попита след малко той с проникновен глас. — Нима не съм се заел да осигуря и вашето благополучие?

Присъствуващите се размърдаха в изблик на дълбока признателност. Върху лицата на всички, било повече или по-малко, се изписа умиление.

— Принце, знаете, че можете да разчитате на мен — каза Навай.

— И на мен! — извика Жирон.

— И на мен! И на мен!

— На мен също, дявол да го вземе! — обади се накрая и Шаверни. — Просто исках да разбера…

Гонзаг го прекъсна и с високомерно леден тон заяви:

— Ти си прекалено любопитен, малки братовчеде! Това ще те погуби. Разбери веднъж завинаги, че онези, които са с мен, трябва решително да тръгнат по моя път, бил той верен или погрешен, прав или криволичещ.

— Но все пак…

— Такава е моята воля! Всеки е свободен да ме последва, или да изостане. Но ако някой се спре, това означава, че доброволно е скъсал договора и за мен той вече няма да съществува. Тези, които са с мен, трябва да виждат с моите очи, да чуват с ушите ми и да мислят с моя ум. Отговорността никога не пада върху ръцете, отговорността за всичко носи главата, а главата, това съм аз. Чуй ме добре, маркизе, не искам други приятели!