Сред тълпата се разнесе ропот, но никой не се обади.
— Дявол да го вземе, братовчеде, аз ще ви помогна — обади се Шаверни и като пристъпи крачка напред, извика: — Две хиляди ливри!
Кандидатите отчаяно се спогледаха.
— Две хиляди и петстотин! — наддаде кадетът дьо Навай, който се почувствува засегнат.
Сериозните претенденти изпаднаха в дълбоко униние.
— Три хиляди! — извика със задавен глас един дебел търговец на вълна.
— Присъдено! — побърза да отсече Пейрол.
Гонзаг му хвърли смразяващ поглед. Този Пейрол беше наистина тесногръд; страхуваше се да познае пределите на човешкото безумие.
— Добре потръгна! — отбеляза Кокардас.
Паспоал молитвено беше събрал ръце и целият се бе превърнал в слух и зрение.
— Номер 928 — обяви икономът.
— Четири хиляди ливри — небрежно произнесе Гонзаг.
— Че то е все същото! — възрази една вехтошарска, чиято племенница наскоро се беше омъжила за някакъв граф с цената на двайсет хиляди луидора, спечелени на улица „Кенкампоа“.
— Купувам го! — извика един аптекар.
— Давам четири хиляди и петстотин! — обади се един търговец на железария.
— Пет хиляди!
— Шест хиляди!
— Присъдено! — извика Пейрол и обяви: — Номер 929… — Но след един поглед на Гонзаг побърза да добави: — За десет хиляди ливри!
— Четири квадратни стъпки! — прошепна изумен Паспоал. А Кокардас сериозно добави:
— Две трети от един гроб!
Междувременно търгът навлизаше в разгара си. Идваше ред на опиянението. Оспорваха си номер 929 като някакво съкровище и никой не се удиви, когато Гонзаг обяви следващия номер за петнайсет хиляди ливри. Имайте предвид, че се плащаше в брой, било в прелестни звънки монети, било в държавни облигации.
Докато единият от секретарите на Пейрол прибираше парите, другият записваше в тефтера си имената на купувачите. Шаверни и Навай вече не се смееха; те се възхищаваха.
— Невероятна лудост! — дивеше се маркизът.
— Човек трябва да го види, за да повярва — пригласяше му Навай.
А Гонзаг, все тъй подигравателно усмихнат, добави:
— Франция е прекрасна страна, господа. Но да свършваме! — сепна се той. — Обявете всичко останало по двайсет хиляди ливри!
— Та това е просто без пари! — извика дребничкият Шаверни.
— На мен! На мен! На мен! — разнесоха се викове сред тълпата.
Мъжете се биеха, жените падаха задушени или премазани, но в безпределното си отчаяние те също крещяха:
— На мен! На мен! На мен!
Последва ново наддаване, разнесоха се нови викове на радост и гняв. Златото се лееше като река върху стъпалата на подиума, който служеше за гише. Беше едновременно забавно и изумително да наблюдаваш с какъв възторг се изпразват тези издути джобове. Онези, които вече бяха получили разписки ги размахваха над главите си и опиянени, обезумели от щастие отиваха да изпробват местата си и да се настанят удобно в тях. Победените си скубеха косите.
— На мен! На мен! На мен!
Пейрол и помощниците му се видяха в чудо. Същински бяс беше обладал всички, а при последните наддавания върху паркета се проля дори кръв. Най-сетне и погрешно разчертаният номер 942 с размери само две стъпки и половина, беше продаден за двайсет и осем хиляди ливри. Пейрол шумно затвори тефтера си и обяви:
— Господа, търгът е закрит.
За миг настъпи пълна тишина. Щастливите собственици на клетки се спогледаха, все още не дошли на себе си.
Гонзаг повика Пейрол.
— Трябва да ги разгоните оттук! — каза му той.
Но в този момент през вратата на преддверието нахлу друго множество, тълпа ласкатели, борсови посредници и благородници, които идваха да засвидетелствуват почитанията си на негово височество принц дьо Гонзаг. Когато видяха пълната зала, те се спряха на прага.
— Влезте, господа, влезте! — подкани ги Гонзаг. — Сега ще отпратим целия този народ.
— Да, да, влезте! — намеси се Шаверни. — Ако желаете, тези достопочтени люде ще ви препродадат покупките си със сто процента печалба.
— И ще сбъркат! — уверено заяви Навай. — Здравей, дебелако Ориол.
— Но това тук е същинска Пактол 48 48 Река в древна Лидия. Според преданието, златните люспи, които влачели нейните води, поставили основите на баснословните богатства на персийския цар Крез. — Б. пр.
! — възкликна последният, покланяйки се дълбоко на Гонзаг.
Ориол беше млад и многообещаващ посредник. Сред новодошлите човек можеше да забележи Албре и Таран, и двамата банкери; барон Батц, добродушен германец, дошъл в Париж с намерението да се поквари; виконт дьо ла Фар, Монтобер, Hoce, Жирон, до един изпечени лукавци, всички или далечни родственици на Ньовер, или нечии пълномощници, и всички поканени от Гонзаг да вземат участие в едно знаменателно събитие — съвета, за който беше споменал Пейрол.
Читать дальше