Пол Февал - Гърбавия

— Майка на любовта! Драги мой метр — поде Паспоал след този дует, в който си бяха съперничили техните лирични пориви, — нима единствено липсата на мараведис, примесена с носталгия по родината, те накараха отново да преминеш Границата?

— Ами теб? Нима само носталгията те принуди да го сториш? Брат Паспоал поклати глава. Кокардас сведе страховитите си очища и рече:

— Има и нещо друго. Една вечер, свивайки зад ъгъла на една улица, се озовах лице срещу лице с… познай с кого?

— Досещам се — отвърна Паспоал. — Подобна среща ме накара да напусна Брюксел колкото се може по-скоро.

— Така и аз, любезни ми, почувствувах, че каталонският климат вече не е никак здравословен за мен. Какво пък, не е срамно да отстъпиш пред Лагардер!

— Не знам дали е срамно, но във всеки случай е предпазливо. А знаеш ли историята на нашите съучастници в събитията в рова на Кайлюс? — Паспоал зададе въпроса почти шепнешком.

— Да, да, знам я — побърза да отговори гасконецът. — Оня вагабонтин беше казал: „Всички ще загинете от моята ръка“.

— И думите стават дела. По време на нападението бяхме деветима заедно с капитан Лорен, главатарят на ония пладнешки разбойници. Тях изобщо не ги слагам в сметката.

— Деветима майстори на шпагата! — замислено рече Кокардас. — Всички се изправиха на крака още там, в крепостния ров, изпосечени, покрити с рани, целите в кръв, но живи.

— От тях първи си отидоха Щаупиц и капитан Лорен. Щаупиц беше от знатен произход, макар че имаше вид на селяндур. Капитан Лорен беше военен и кралят на Испания го назначи за командир на лолк. Щаупиц загина под стените на собствения си замък, недалеч от Нюрнберг; загина от удар с шпага, ето тук, между очите!

Паспоал сложи пръста си на споменатото място. Кокардас неволно повтори жеста му и додаде:

— Капитан Лорен загина в Неапол от удар с шпага между очите, точно тук! Бог да ни е на помощ! За онези, които знаят и помнят, това е знакът на отмъстителя.

— Всички други преуспяха — Продължи Паспоал, — тъй като в щедростта си господин дьо Гонзаг забрави единствено нас. Пинто се ожени за една мадона от Торино, Матадора държеше школа по фехтовка в Шотландия, а Жоел дьо Жюган си купи имение някъде накрай Бретания.

— Тъй, тъй — съгласи се отново Кокардас. — Живееха си спокойно и на широка нога. Но Пинто беше убит в Торино, а Матадорав Глазгоу.

— Жоел дьо Жюган падна убит в Морлекс — продължи брат Паспоал. — И всички от същия удар.

— Ударът на Ньовер, дявол го взел!

— Ужасният удар на Ньовер!

Те се умълчаха за миг. Кокардас повдигна клепналата периферия на шапката си, за да изтрие плувналото си в пот чело.

— Остава Фаенца — наруши след малко той мълчанието.

— И Салдан — додаде брат Паспоал.

— За тези двамата Гонзаг направи много. Фаенца е кавалер.

— А Салдан е барон. Но и техният ред ще дойде.

— Рано или късно, но все някога ще дойде и нашият ред! — промърмори гасконецът.

— Нашият също! — повтори Паспоал и потръпна.

Кокардас се изпъчи.

— Ха, че какво пък! — възкликна той с тон на човек, който спокойно приема ударите на съдбата. — Да ти кажа ли, любезни ми? Когато ме тръшне на паветата, или на тревата, с онази дупка между веждите, тъй като отлично знам, че с него на глава не се излиза, ще му река както някога: „Ей, немирнико! Само ми подай ръка и, за да умра доволен, прости на стария Кокардас!“ Това ще бъде всичко и, гръм да ме порази, ако не стане точно така!

Паспоал не можа да прикрие една недоверчива гримаса.

— Аз също ще се постарая да ми прости — рече той, — но все пак, толкоз късно…

— Поне ще опитаме, миличък! Междувременно, той все още е в изгнание и можем да бъдем сигурни, че поне в Париж няма да го срещнем.

— Безспорно! — отвърна нормандецът с доста неуверен вид.

— В крайна сметка, това е единственото място в света, където има най-голяма вероятност да го избегнем. Тук дойдох точно заради това.

— Аз също.

— А освен това, за да напомня на господин дьо Гонзаг за себе си.

— Все пак той ни е длъжник.

— Салдан и Фаенца ще ни покровителствуват.

— Докато и ние станем знатни велможи като тях.

— Дявол го взел! Каква изискана двойка ще бъдем, любезни!

Гасконецът направи дълбок реверанс, а нормандецът най-сериозно заяви:

— Дворцовият костюм ми стои превъзходно.

— Когато потърсих Фаенца продължи Кокардас, — ми отговориха: „Господин кавалерът не приема посещения“. Господин кавалерът! — повтори той, повдигайки рамене. — Не приемал посещения! Още помня времето, когато го карах да се върти като пумпал.