Пол Февал - Гърбавия

— Аз обаче нищичко не знам — възрази му наум Лагардер, — а много бих искал да съм наясно.

— Колкото и да се старах — продължи господин Пейрол, — не успях да ги накарам да повярват, че става дума за маркиз дьо Кайлюс.

— Виж, това вече е нещо. Очевидно съм попаднал на двама изпечени негодяи — заключи Лагардер.

— От параклиса ли идваш? — попита този, който изглежда беше господарят.

— Да, но пристигнах твърде късно — отвърна Пейрол със съкрушен вид.

— Некадърник! — извика господарят и гневно тропна с крак.

— Направих каквото можах, ваше височество. Аз наистина намерих регистъра, в който дон Бернар е записал както венчавката на госпожица дьо Кайлюс с господин дьо Ньовер, така и раждането на детето…

— Е, и?

— Точно тези страници са откъснати.

Лагардер целият се бе превърнал в слух.

— Изпреварили са ни! — разочарован каза господарят. — Но кой? Орор? Да навярно е Орор. Тя се надява тази вечер да се срещне с Ньовер и иска заедно с детето да му предаде и акта за неговото раждане. Марта не можа да ми каже това, тъй като самата тя не го знаеше, но аз се досещам, че е така.

— Но какво значение има това? — попита Пейрол. — Предвидили сме абсолютно всичко. След като Ньовер умре…

— След като Ньовер умре — прекъсна го господарят, — пряк наследник става детето.

Настъпи тишина. Лагардер беше затаил дъх.

— Детето… — едва чуто произнесе Пейрол.

— Детето ще изчезне — отсече този, когото той наричаше негово височество. — Не ми се щеше да стигам до тази крайност, но това няма да ме спре. Що за птица е този Салдан?

— Отчаян негодник.

— Може ли да му се довери човек?

— Да, стига да му се заплати добре.

Господарят за миг се замисли.

— Много ми се щеше да не намесваме друг в нашите работи. — промълви той, — но нито един от двама ни не прилича на Ньовер.

— Вие сте твърде висок — съгласи се Пейрол, — а аз съм прекалено слаб.

— Тъмно е като в рог — продължи господарят, — а този Салдан е на ръст почти колкото херцога. Повикай го!

— Салдан? — подвикна Пейрол.

— Тук! — отзова се пак Парижанчето.

— Ела насам!

Лагардер се приближи. Той беше вдигнал яката на наметалото си, а спуснатата периферия на шапката скриваше лицето му.

— Искаш ли да спечелиш петдесет пистола в повече от твоя дял? — попита го господарят.

— Петдесет пистола! — възкликна Парижанчето. — Какво трябва да направя?

В същото време той полагаше всички усилия, за да различи чертите на непознатия, но онзи се криеше също тъй добре, колкото и самият Лагардер.

— Досещаш ли се? — обърна се господарят към Пейрол.

— Иска ли питане — отвърна довереникът.

— Одобряваш ли?

— Разбира се. Само че нашият човек си има парола.

— Марта ми я каза. Това е девизът на Ньовер.

— Adsum, тъй ли? — попита Пейрол.

— Обикновено го казва на френски: „Аз съм тук!“

— Аз съм тук! — неволно повтори Лагардер.

— Ще го произнесеш много тихо под прозореца — каза непознатият като се наведе към него. — Капаците ще се отворят и зад вътрешната решетка, която е на панти, ще се появи една жена. Тя ще ти говори, но ти няма да обелваш зъб, а само ще сложиш пръст на устните си. Разбра ли?

— За да я накарам да повярва, че ни следят, нали тъй? Да, разбирам.

— Този момък никак не бил глупав — промълви господарят, после продължи: — Жената ще ти предаде един вързоп, ти все тъй мълчаливо ще го вземеш и ще ми го донесеш.

— И ще ми броите петдесет пистола?

— Точно така.

— Разчитайте на мен.

— Ш-шт! — изсъска господин Пейрол.

Тримата наостриха уши. Откъм полето долиташе някакъв далечен шум.

— Трябва да се разделим — каза господарят. — Къде са другарите ти?

Лагардер без колебание посочи към онази част на крепостния ров, която оттатък моста завиваше към Наспаг и отвърна:

— Ей там. Направили са засада в сеното.

— Много добре. Запомни ли паролата?

— Аз съм тук!

— Добра сполука и доскоро виждане!

— Доскоро виждане!

Пейрол и спътникът му се изкачиха обратно по стълбата. Лагардер ги проследи с поглед, избърса обляното си в пот чело и си каза:

— Когато му дойде времето, господ ще ми държи сметка за усилията, които трябваше да положа, за да не забуча шпагата си в корема на тези подлеци! Но започнатото трябва да се доведе до край! Сега вече наистина искам да разбера!

Той обхвана главата си с ръце, тъй като в нея цареше пълен безпорядък. Можем да ви уверим, че вече и през ум не му минаваше нито за предстоящия дуел, нито за любовната му авантюра.