Пол Февал - Гърбавия

В будоара, захлупила лице в шепите си, Орор прошепна с неестествен глас:

— Мраз сковава душата ми само при мисълта, че искат да ме тласнат в обятията на такъв човек…

— Ба! — усмихна се доня Крус. — Аз пък на драго сърце бих се заела да го направя кротък като агънце. Но как, нима наистина не ти харесва?

— Отведи ме оттук! Искам да прекарам остатъка от нощта в молитви!

Тя се олюляваше и доня Крус се видя принудена да я подкрепя. Циганката имаше най-отзивчивото сърчице на света, но изобщо не споделяше отвращението на дружката си. За нея това беше същият Париж, за който някога бе мечтала.

— Хайде, ела! — рече тя, докато, възползувайки се от едно кратко затишие, Шаверни със сълзи на очи молеше да му позволят да обясни положението си.

На слизане по стълбите, доня Крус каза:

— Трябва да печелим време, сестрице. Преструвай се на покорна и разчитай на мен! По-скоро сама ще се оженя за този Шаверни, отколкото да те изоставя в неволя!

— Наистина ли би го сторила за мен? — извика Орор в порив на простодушна признателност.

— Боже мой, разбира се! Хайде, помоли се, щом от това ти става по-леко. Ще дойда да те видя веднага, щом успея да се измъкна.

И палавата доня Крус безгрижно изприпка обратно по стълбата, вдигнала в ръка чашата си с шампанско.

— Вярно, друго е да те принуждават… — промърмори тя. — С този Шаверни човек рискува да прекара живота си в смях.

Пред вратата на будоара, доня Крус се спря и се ослуша. Малкият маркиз тъкмо се възмущаваше:

— Но нали ми обещахте, че ще мога да ви обясня положението си?

— Никога! Шаверни злоупотребява с нашето положение! Вън Шаверни!

— Господа — обади се Навай, — без друго трябва да нападнем. Малката се подиграва с нас!

Точно този момент избра и доня Крус, за да отвори вратата. Весела и усмихната, тя се появи на прага с високо вдигната в ръка чаша.

Гръмнаха бурни и продължителни ръкопляскания.

— Хайде, господа, повече бодрост! — извика тя като протегна празната си чаша. — Нима наистина си мислите, че вдигате шум?

— Стараем се — каза Ориол.

— Вие сте просто едни окаяни кресльовци! — заяви доня Крус, изпразвайки чашата си на един дъх. — Не се чувате дори зад тази врата!

— Възможно ли е? — ревнаха сконфузени нашите безделници.

А те си въобразяваха, че са способни да попречат на цял Париж да спи.

Шаверни с възхищение съзерцаваше доня Крус.

— Прелестна! — прошепна той. — Божествена!

Ориол понечи да повтори тези думи, защото му се струваха красиви, но Нивел се събуди и го ощипа до кръв.

— Я по-добре си дръжте езика зад зъбите! — посъветва го тя. Той се опита да се измъкне, но дъщерята на Мисисипи се вкопчи в ръкава му.

— Една синя глоба! — отсече тя.

Ориол извади портфейла си и й връчи една нова-новеничка акция, докато Нивел си тананикаше:

Междувременно доня Крус търсеше с поглед Гърбавия. Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че въпреки грубите си обноски, този човек беше неин таен съюзник. Тук обаче нямаше кого да попита и опитвайки се да разбере да не би Гърбавия да е излязъл заедно с Гонзаг, тя полюбопитствува:

— Но къде е негово височество?

— Каретата му току-що се върна — отговори влизащият в този момент Пейрол. — Негово височество дава разпорежданията си.

— За цигуларите, без никакво съмнение! — додаде Сидализ.

— Наистина ли ще танцуваме? — извика циганката, цялата пламнала от удоволствие.

Дебоа и Фльори презрително я изгледаха.

— Още помня времето — превзето рече Нивел, — когато идвахме тук и винаги намирахме по нещичко под чиниите си. — Тя вдигна чинията си и продължи: — Нищо! Дори и просено зрънце! Ах, милички, Регентството е в упадък!

— Регентството овехтява — подкрепи я Сидализ.

— Регентството вехне! Та щеше ли Гонзаг да обеднее, ако имахме по две-три синички за десерт?

— Какво е това „синички“? — попита доня Крус.

Човек трудно би могъл да намери подходящи думи, за да опише всеобщото изумление! Представете си една вечеря в Позлатения дом 145 145 Дворец, построен от Нерон след опожаряването на Рим — Б. пр. , но вечеря в наши дни, на която присъствуват професионални танцьорки и също толкова професионални мошеници, и представете си, че някоя от тези дами не знае що е ценни книжа. Невъзможно, нали? Е, също толкова неправдоподобна беше и наивността на доня Крус.

Шаверни припряно забърника в джоба си, където се намираше зестрата, и като сграбчи дузина акции, ги пъхна в ръката на циганката.