Пол Февал - Гърбавия

— От мен? — удиви се циганката.

— Тук ще стане дума за неща, които дамите в никакъв случай не трябва да чуят.

— А аз ще ги чуя ли?

— Не. Те нямат никакво отношение към вашата приятелка. Тук вие сте у дома си, тъй че изпълнете ролята си на домакиня и отведете дамите в салона на Марс.

— Готова съм да ви се подчиня, ваше височество.

Гонзаг й поблагодари и се върна при масата. Всички впиха изпитателен поглед в лицето му. Той направи знак на Нивел, която веднага се приближи.

— Добре вижте това дете — каза той и посочи с пръст доня Крус, която дълбоко замислена стоеше в другия край на салона. — Гледайте да я разсеете и се постарайте да не обръща внимание на това, което ще става тук.

— Нима ни гоните, ваше височество?

— След малко пак ще ви повикаме. В малкия салон има сватбени подаръци.

— Разбрах, ваше височество. Ще ни отстъпите ли поне Ориол?

— Не, дори и него не. Вървете!

— Хайде, хубавици — подкани Нивел приятелките си, — доня Крус ще ни заведе да видим тоалета на младоженката.

Дамите станаха едновременно и предвождани от циганката, влязоха в малкия салон на Марс, разположен точно срещу будоара, в който преди малко видяхме нашите две приятелки. Там наистина имаше сватбени подаръци, около които дамите веднага се скупчиха.

Гонзаг стрелна Пейрол с очи и той отиде да затвори вратата зад тях. Едва що вратата се хлопна и доня Крус понечи да се приближи до нея, но Нивел се спусна подире й и я хвана за ръката.

— Вие сама трябва да ни покажете всичко, мило ангелче — рече тя. — Ще сме ви много задължени.

В салона останаха само мъже. Гонзаг седна на масата сред гробно мълчание, което дори разбуди малкия маркиз дьо Шаверни. И понеже никой не проронваше нито дума, той промърмори, говорейки сам на себе си:

— Помня, че в градината зърнах две прелестни създания. Само че наистина ли трябва да се оженя за едната от тях, или просто сънувам? Бога ми, не знам! Братовчеде — изведнъж прекъсна мисълта си той, — тук ми се струва доста зловещо. Отивам при дамите.

— Стой тук! — заповяда Гонзаг и като обгърна с поглед присъствуващите, попита: — Все тъй хладнокръвни ли сме, господа?

— Повече от всякога — последва отговор.

— По дяволите! — извика Шаверни. — Та нали точно ти, братовчеде, настояваше да пием!

Маркизът беше прав, но в момента за Гонзаг думата „хладнокръвие“ имаше съвсем относителен смисъл. Трябваха му разгорещени глави и яки десници. С изключение на Шаверни, всички бяха в нужното разположение на духа. Принцът вече нееднократно бе поглеждал към малкия маркиз, поклащайки недоволно глава. Той хвърли поглед към стенния часовник и каза:

— Разполагаме точно с половин час, за да си поговорим. Стига лудории! На вас говоря, маркизе!

В момента, когато Гонзаг му беше заповядал да остане, маркизът отново бе седнал, но не в креслото си, а върху масата.

— He ce безпокойте за мен, братовчеде — рече той със сериозността на пияниците. — Молете се само никой от тук присъствуващите да не е по-пиян от мен. Аз се тревожа за положението си, какво по-просто от това!

— Господа — прекъсна го Гонзаг, — ако се наложи, ще минем и без него. Ето как стоят нещата: в този миг една млада девойка ни пречи. Чувате ли? Пречи ни! Пречи на всички ни, тъй като отсега нататък интересите ни са още по-тясно свързани, отколкото си мислите, и може да се каже, че вашата сполука е и моя. Погрижих се нишката, която ни свързваше, да се превърне в истинска верига.

— Всички сме много задължени на ваше височество! — рече Монтобер.

— Не ще и дума! Разбира се! — обадиха се и останалите, но им липсваше ентусиазъм.

— Тази девойка… — поде отново Гонзаг.

— Тъй като по всичко личи, че обстоятелствата се усложняват — прекъсна го Навай, — имаме право на някои разяснения. Девойката, отвлечена снощи от вашите хора, същата ли е, за която ставаше дума у господин регента?

— Тоест, онази, която господин дьо Лагардер беше обещал да представи в Пале Роаял? — додаде Шоази.

— С една дума — госпожица дьо Ньовер? — заключи Hoce.

Всички забелязаха как изражението на Шаверни изведнъж се промени, после го чуха тихо и със странен глас да повтаря:

— Госпожица дьо Ньовер!

Гонзаг се намръщи.

— Какво значение има името й? — рече той с гневно движение. — Тя ни пречи и трябва да я премахнем от пътя си.

Настъпи тишина. Шаверни взе чашата си, но веднага я остави обратно, без да отпие нито глътка. Гонзаг продължи:

— Кръвта ме ужасява също толкова, колкото и вас, господа приятели мои, та дори и повече. Шпагата никога не ми е допадала, тъй че никакви шпаги! Привърженик съм на мирните средства. Шаверни, плащам петдесет хиляди екю и поемам разходите по пътуването ти, само и само, за да е спокойна съвестта ми.