Пол Февал - Гърбавия

Орор, която отново бе долепила око до ключалката, се мъчеше да разпознае своя обожател от calle „Реал“, но в салона цареше такава суматоха, че усилията и оставаха напразни.

— Кой е маркизът? — попита тя отново.

— Най-пияният от всички — отвърна й този път доня Крус.

— Готови сме! Готови сме! — гръмна хорът на изпълнителите. Почти всички бяха станали на крака, дамите също, като всеки бе хванал някакъв импровизиран инструмент. Сидализ държеше един мангал, по който Дебоа думкаше колкото й сили държат. Врявата, бе невъобразима още преди да е започнала самата песен.

Опиталият се да им отправи плах укор Пейрол, беше сграбчен от Навай и Жирон и окачен временно на една висока закачалка.

— Кой ще пее?

— Шаверни! Шаверни ще пее!

И предаван от ръка на ръка, малкият маркиз беше изблъскан до вратата. В този миг Орор го позна и отскочи назад като ужилена.

— Ба! — възкликна доня Крус. — Че какво толкоз, само дето си е пийнал малко! Такава е модата в кралския двор. Ах, обаятелен е, бога ми!

С пиянски жест Шаверни призова към тишина. Всички се умълчаха.

— Госпожици и господа — каза той, — преди всичко обаче държа да ви обясня моето положение.

Думите му бяха посрещнати с гръмки дюдюкания.

— Никакви речи! Или пей, или мълчи!

— Положението ми е много просто, макар че на пръв поглед би могло да ви се стори…

— Долу Шаверни! Предлагам бас! Да окачим Шаверни до Пейрол!

— И знаете ли защо искам да ви обясня положението си? — продължи малкият маркиз с невъзмутимото упорство на пияниците. — Защото моралът…

— Долу моралът!

— И обстоятелствата…

— Долу обстоятелствата!

Сидализ, Дебоа и Фльори се въртяха около него досущ като вълчици. Нивел спеше.

— Щом не искаш да пееш, рецитирай ни стихове от трагедии! — извика Навай.

Разнесоха се бурни протести.

— Попей ни — добави Hoce, — а после ще ти позволим да ни обясниш положението си.

— Заклевате ли се? — попита Шаверни сериозно.

Всеки зае позата на Хораций 144 144 Герой от едноименна трагедия на Корней (1640) — Б. пр. от сцената с клетвата.

— В такъв случай ме оставете по-напред да ви обясня положението си — заяви Шаверни.

Доня Крус се превиваше от смях. В салона обаче започваха да се дразнят. Чуваха се предложения да обесят Шаверни през прозореца за краката. В XVIII век също си правеха много приятни шеги.

— Няма да ви отнема много време — не мирясваше малкият маркиз. — Всъщност положението ми е от ясно — по-ясно. Не познавам жена си, тъй че не мога и да я мразя. И понеже общо взето обичам жените, значи това е брак по любов.

— Пей! Пей! Пей! — нетърпеливо прогърмяха двайсетина гласа. Шаверни взе чинията и ножа от ръцете на Таран.

— Това са няколко кратки стихчета, съчинени от един млад човек — обяви той.

— Пей! Пей! Пей!

— Много са лесни, внимавайте само за припева! — добави маркизът и като си тактуваше с ножа върху чинията, запя:

— Не е зле! Никак даже не е зле! — одобри публиката.

— Ориол знае днешния им курс!

— Припева! Припева!

— Кой ще ми даде да пийна нещо? — сепна се Нивел.

— Как намирате това, чаровнице? — попита Ориол.

— По-глупаво не може и да бъде!

— Браво! Браво!

— Хайде, не се бой! — успокояваше доня Крус клетата Орор, притискайки я в обятията си.

— Вторият куплет! Смелост, Шаверни!

Маркизът послушно подхвана:

При това непочтително начало, Пейрол така отчаяно подскочи, че сам се откачи и се пльосна по корем на пода.

— Господа, господа! — извика той, изправяйки се на крака. — В името на негово височество принц дьо Гонзаг…

Никой обаче не го чуваше.

— Това е лъжа! — викаха едни.

— Истина е! — крещяха други.

— Господин Ло е струпал в мазето си всички съкровища на света!

— Стига политика!

— Точно така!

— И дума да не става!

— Да живее Шаверни!

— Долу Шаверни!

— Затъкнете му устата!

— Препарирайте го!

Дамите усърдно трошаха чинии и чаши.

— Шаверни, ела да ме целунеш! — извика Нивел.

— И таз добра! — възнегодува нисичкият дебел посредник.

— Той вдига курса заради нас — промърмори Нивел и отново затвори очи. — Много е миличко туй маркизче. Каза, че жените в Париж нямали цена, но и това не е достатъчно скъпо. Мъжете до един са изполичари. Усетя ли, че някой мъж е скътал дори един пистол на дъното на кесията си, просто побеснявам!